Процедура по прекомерен дефицит има негативни ефекти за икономика

Безотговорна политика може да има само един резултат - по-висок дефицит и дълг, и това вече е видимо и за ЕК

Изпраща негативен сигнал към международните финансови пазари

Пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия очертава забавяне на реалния икономически растеж в рамките на Европейския съюз и еврозоната. Двигател за това развитие са Германия, Франция и Италия. Те се явяват основни търговски партньори на България и намаляването на поръчките от тези страни рефлектира пряко върху натовареността на местните предприятия, като свива приходите от износ и ограничава възможностите за инвестиции.

Особено внимание в анализите на ЕК се отделя на състоянието на Германия. Данните показват несигурност относно икономическия растеж, като вероятността за продължаване на производствената стагнация остава висока. Като основен външен фактор за ниските темпове на развитие се посочва ескалацията на геополитическото напрежение и последвалата криза в Ормузкия проток.

Макар този геополитически фактор да оказва реално въздействие върху глобалните вериги за доставка и цените на суровините в икономическата практика на европейските институции се наблюдава трайна тенденция към акцентиране на външни шокове за обяснение на вътрешните структурни проблеми. През последните години бяха използвани различни външни аргументи за оправдаване на ниската производителност. На заден план обаче остават дълбоките структурни дисбаланси, произтичащи от регулаторната рамка на прехода към декарбонизация.

Наложените ограничения и постепенният отказ от добив на енергия от изкопаеми горива, съчетани със свиването на дейността в останалите добивни индустрии, доведоха до мащабен отлив на капитали от промишления сектор на европейския континент. Тежката промишленост в Европа се намира в състояние на продължителна криза. Въпреки значителните капиталовложения във възобновяеми енергийни източници, енергийните пазари се характеризират с висока волатилност и трайно повишение на цените за индустриалните потребители.

Разходите на бизнеса за съобразяване с екологичните и технологичните регулации нарастват по-бързо от производителността. Това намалява конкурентоспособността на европейските стоки на глобалния пазар и стимулира процеси на деиндустриализация поради миграция на производства към региони с по-благоприятни условия. Затварянето на ключови мощности в индустрията води до загуба на работни места и подкопава потенциала за дългосрочен растеж.

Състоянието на публичните финанси в държавите от еврозоната се влошава, поддържането на разширени социални системи изисква преразпределяне на значителна част от брутния вътрешен продукт (БВП) и налага поддържането на високи нива на данъчно облагане. В настоящия момент към тези дългосрочни фискални ангажименти се добавят нарастващи военни разходи. Тъй като не се предприемат реформи за оптимизиране на разходите в други сектори, съвкупният ефект води до трайно увеличение на структурните дефицити.

България

Икономическата перспектива пред България за 2026 г. остава умерена. Реалният растеж на БВП се очаква да се забави до 2.5% при 3.1% през предходната година. Инфлацията ще се ускори и ще остане над средните равнища за еврозоната, поддържана от вътрешни структурни фактори като растежа на разходите за труд.
Фискалната ситуация в България придобива сериозни измерения. Очакваният от ЕК бюджетен дефицит за 2026 г. възлиза на 4.1% от БВП, което представлява нарушение на критериите за фискална стабилност. Така, дори при отчитане на предвидените изключения за разходите за отбрана, срещу България вероятно ще бъде открита официална процедура по прекомерен дефицит от страна на ЕК.

Тази процедура би допринесла за поредица от негативни ефекти за българската икономика. Тя изпраща негативен сигнал към международните финансови пазари за влошаване на фискалната дисциплина и липса на предвидимост в управлението на държавните финанси. Рисковата премия се увеличава, което рефлектира в повишаване на цената на външното финансиране и оскъпяване на обслужването на държавния дълг чрез по-високи лихвени проценти по новите емисии облигации.

Процесите от последната година потвърждават прогнозите, че подготовката и фактическото членство в еврозоната могат да окажат дестимулиращ ефект върху бюджетната дисциплина. Популярната сред политиците реторика, че допълнителните разходи не водят до нарастване на дефицита, защото стимулират икономическия растеж, не мина проверката на времето. Такава безотговорна политика може да има само един резултат - по-висок дефицит и дълг, и това вече е видимо и за ЕК.

Сегашните дефицити са директен резултат от макроикономическата политика, водена от поредица правителства в периода след пандемията от 2020-2021 г. След стабилизирането на стопанската активност и преодоляването на здравната криза публичните разходи не бяха редуцирани до предкризисните си нива. Държавата запази високи обеми на текущо финансиране в редица сектори, превръщайки временните извънредни разходи в постоянни ангажименти на държавния бюджет.

Евентуалното стартиране на процедура по свръхдефицит би могло да има и положителен потенциал за новото управление. Правителството е изправено пред необходимостта от реализиране на мерки за бюджетна консолидация, които по принцип срещат остра съпротива от страна на организирани заинтересовани групи. Процедурата по свръхдефицит дава възможност на правителството да обоснове необходимостта от реформи с външни ангажименти и ясно да разграничи текущите проблеми като фискално наследство от предходни управления.

Инструмент за разширяване на фискалната база, без необходимост от повишаване на данъчни ставки, представлява актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти. Настоящата нормативна основа за тяхното изчисляване не е ревизирана след 2007 г., което поддържа системно разминаване спрямо пазарните

равнища на цените в жилищния и търговския сектор.
Привеждането на данъчната основа в съответствие с пазарната реалност ще повиши постъпленията по линия на имуществените налози. Този механизъм засилва финансовата автономност на общините и редуцира зависимостта на местната власт от целеви трансфери и субсидии от държавния бюджет.

Успехът на фискалната консолидация зависи най-вече от решителността за провеждане на реформи в разходната част на държавния бюджет, надхвърлящи обявените досега мерки. Наложително е преразглеждането на автоматичните механизми за повишение на възнагражденията на служителите в сектор “Сигурност”, отбраната, съдебната система и образованието. Нарастването на заплатите в тези сектори трябва да бъде обвързано с изисквания за оптимизация на числеността и измерване на реалната ефективност на труда, вместо да се извършва механично на базата на административни формули.

Също така се изисква корекция в механизма за определяне на минималната работна заплата. Сегашната формула, базирана на фиксиран процент от средната работна заплата за страната, не отчита различията в производителността по региони и икономически сектори. Тя влиза в противоречие с изискванията на Европейската директива за адекватни минимални работни заплати, която изисква отчитане на широк кръг от икономически критерии, включително покупателна способност, равнище на производителност и дългосрочни макроикономически тенденции.

Консолидацията изисква и радикално преструктуриране на разходите за издръжка на държавната администрация. Преходът към реално капиталово бюджетиране, основано на предварителни анализи на разходите и ползите, е ключов елемент за преустановяване на неефективното разходване на публичен ресурс. В областта на обществените поръчки е необходимо да се елиминират практиките на договаряне без конкуренция и да се осигури реално състезателно начало, което би намалило цената на доставките на стоки и услуги за нуждите на държавните институции.

В допълнение към тези реформи трябва да бъдат въведени строги подоходни и имуществени критерии при разпределянето на социалните помощи и семейните добавки, като се прекрати практиката на нецелеви трансфери. Освен това е необходима реформа в системата на инвалидните пенсии чрез затягане на медицинския контрол и ревизия на издадените решения с цел ограничаване на злоупотребите с осигурителни фондове.

Фискален ефект може да се постигне и чрез налагане на временен мораториум върху разкриването на нови държавни структури и административни агенции, съчетан със сливане на звена с дублиращи се функции. В сектора на здравеопазването е наложително преразглеждането на модела на финансиране на болничната помощ и ограничаването на разходите за лекарствени продукти чрез въвеждане на централизирани механизми за договаряне.

По отношение на държавните предприятия се изисква въвеждане на строги лимити за представителните и административните им разходи. Болниците с държавна и общинска собственост, които генерират системни загуби, се нуждаят от преструктуриране или консолидация. Финансирането на висшето образование също трябва да се обвърже с реализацията на завършилите студенти на пазара на труда, за да се преодолее неефективният модел на субсидиране единствено на база брой студенти.

В средносрочен хоризонт, с оглед на целите за технологична модернизация на държавния апарат, фискален и административен потенциал притежава изграждането на центрове за споделени услуги, които да обслужват структурите на централната и местната власт, държавни и общински предприятия, училища, болници. Консолидацията на функциите по линия на общата администрация - включително финансово-счетоводно обслужване, управление на човешките ресурси, правно осигуряване и информационни технологии - в единни звена ще оптимизира текущите разходи в държавния бюджет и ще повиши оперативната ефективност.

Реализирането на тази реформа изисква първоначално планиране на капиталови инвестиции за разработване и внедряване на интегрирани информационни системи, както и за последващо повишаване на квалификацията на служителите. Паралелно с това, дигитализацията на процесите позволява интеграция на решения, базирани на изкуствен интелект, за автоматизация на рутинни процедури, при стриктно съобразяване с регулаторната рамка за защита на данните и изискванията за информационна сигурност.