„Магията на превода“ събра писатели и културни дейци в София

Инициатива на Българския културен център 

Дебат за ролята на преводачите от български език на чужди езици 

Проблемите в културния сектор не се изчерпват само със сценичните изкуства или с протестите на читалищни и музейни работници. Мизерният бюджет за култура (0.4% от БВП) рефлектира сериозно върху труда на писателите и преводачите, а броят на преведените български книги в чужбина с помощта на държавата е минимален (15-20 заглавия годишно).

Поредната инициатива на Българския културен център в София се проведе под мотото “Магията на превода”. На форума участваха: Христо Славов, Данило Манера, Весела Люцканова, Атанас Звездинов, Захари Иванов, Максим Максимов, Надя Попова, Здравка Евтимова, Стефка Хрусанова, Катя Кремзер, Георги Чаталбашев, Елена Кирова и проф. д-р Сава Славчев.

По покана на директора на БКЦ Христо Славов се състоя дебат за ролята на преводачите от български език на чужди езици в процесите на популяризиране на родната литература по света. Модератор на събитието беше Данило Манера - известен преводач от български на италиански и испански език, който е награждаван многократно за преводите си на български класици и съвременни автори. Христо Славов откри вечерта с думите: “Нашият разговор има смисъл, защото преводът от чужди езици на български е прекалено агресивен, а обратният превод е твърде рядък. Не ни познават като народ, затова на Запад и на Изток няма интерес към нашите автори. Убеден съм, че българските писатели са много талантливи. Когато чуждите читатели припознаят мотивите и темите в нашите книги, ще има пазар за тях”.

Здравка Евтимова припомни, че литературният превод е най-красивото изкуство: “Той е като река, която пробива планина. Има талантливи млади хора, които работят, търсят и сами си превеждат книгите, за да достигнат до чуждите издателства. В англоезичния свят се конкурираме с хиляди изпратени ръкописи”.
Данило Манера отдаде заслуженото на преводаческия труд: “Преводачите пренаписват чужди произведения, защото са единствените, които служат като мост между две култури. Още от далечната си младост обичам България. За нашите две страни - Италия и България - преводът е задължителен, по този начин вътрешните гласове пътуват по света”.

Сава Славчев говори главно за италианските издатели - според неговите наблюдения не повече от 5-6% от книгите са стойностни: “Има качествени преводачи от български на чужд език. Проблемът е, че чуждите издатели не са готови да приемат текстове от български език, защото това се определя от народопсихологията. Но вече има 2-3 малки издателства в Италия, които се впускат в издаването на наши автори”.

В заключение Христо Славов представи съставената от него антология на българския разказ “Светлина от болката и надеждата на българския народ” (2025), преведена на испански от Мария Вутова. Книгата съдържа 19 разказа от класици и съвременни белетристи.