Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Парламентът прие промени в Кодекса за социално осигуряване, с които бяха въведени мултифондове във всеки частен универсален пенсионен фонд. С въпроси това ще доведе ли до повишаване на размера на вторите пенсии, получаването на две пенсии означава ли повече пари за хората от взимането само на едра държавна пенсия, какво може да направят хората, за да защитят интереса си, се обърнахме към икономиста Любомир Христов.
- Г-н Христов, неотдавна бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване. С тях ще бъдат ли увеличени вторите пенсии от универсалните пенсионни фондове?
- С наскоро приетите допълнения към Кодекса за социално осигуряване бяха направени многобройни промени в структурата и функциите на универсалните пенсионни фондове (УПФ). Най-голямо внимание привлече въвеждането на мултифондовете: всяко пенсионно дружество ще може да предлага три подфонда с различна структура на активите и различна степен на риск. Примамката на въдицата е, че така „осигурените“ в УПФ могат да получат по-висока доходност по внесените пари, по-голяма сума капитал по партидите си и така, по-високи пенсии от УПФ. Разпространяват се нереалистично високи числа за бъдещите пенсии от УПФ, в т. ч. и от КФН. Пенсионните дружества отчаяно дължат поне прилична доходност на „клиентите си“ (по задължение), защото за последните 23 години, откакто се води отчет, доходността е неприлично мизерна, значително под пазарната и дори реално отрицателна.
- Ще „излекуват“ ли мултифондовете отрицателната доходност, с която парите на хората, задължително осигурени в частните пенсионни фондове, се топят ежегодно по покупателна способност?
- Да върнем лентата 10 години назад. От 2015 г. насам „допълнителното задължително пенсионно осигуряване“ (ДЗПО) в УПФ не е задължително. Осигурените могат да се откажат от вноски в УПФ по всяко време. Съществува краен срок от 2 до 5 години преди да достигнат пенсионна възраст, в зависимост от годината им на раждане.
- Защо беше дадена тази възможност?
- През месец май 2015 г. Министерството на финансите установи, че ако доходността на пенсионните фондове е по-ниска от 3.6% годишно, то за всички мъже, които ще се пенсионират между 2025 г. и 2042 г. е по-изгодно да се осигуряват само в държавното обществено осигуряване (ДОО). Ако се осигуряват и в УПФ, то пенсионният им доход ще е по-нисък.
- Как може две пенсии да са по-малко от една?
- Просто. „Допълнителното“ задължително пенсионно осигуряване не е и никога не е било допълнително. То се ражда като частична приватизация на държавното обществено осигуряване (ДОО). От 2002 г. насам, вместо да постъпва в НОИ, част от задължителната осигурителна вноска се отклонява в частни пенсионни фондове (за „управление“, а всъщност за доене с неоправдани и неоправдано високи такси). Щом само част от осигурителната вноска постъпва в НОИ, НОИ ще изплаща и част от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст. С други думи, държавната пенсия се намалява. Ако плащанията от УПФ са недостатъчни да ви компенсират за намалението на държавната пенсия, то две пенсии стават по-малко от една. Двете пенсии са намалената държавна плюс пенсия от УПФ, а една пенсия е държавната пенсия в пълен размер.
- Има ли подобна приватизация на държавното обществено осигуряване в други държави по света?
- Такава частична приватизация на публичното пенсионно осигуряване в САЩ опита президентът Джордж Буш през 2004 г., но предложението му не стигна дори до гласуване в Конгреса, защото експертите изчислиха, че такава частична приватизация ще е в ущърб на американците. В цяла Западна Европа осигуряването в частни пенсионни фондове е наистина допълнително - то е за сметка на вноски, извън и над задължителните и съответно пенсиите са допълнителни. Частични приватизации има само в Източна Европа и Латинска Америка, където е вилняла Световната банка. При това „по-глупавите“ страни като Чехия, Унгария и Полша, премахнаха напълно или частично частното пенсионно осигуряване за сметка на държавното.
- Възможно ли е две пенсии да са поне равни на една?
- Да, възможно е. Математически е доказано (в доклад на Международната организация на труда), че при частична приватизация на държавното осигуряване, две пенсии могат да са равни на една тогава и само тогава, когато доходността, получавана в УПФ, е поне равна на темпа, с който расте средният осигурителен доход. Това - средногодишно - за целия период на осигуряване. Ето тук се вижда значението на доходността, която получавате по партидите си в УПФ. Само че вие не знаете каква е тя. Не я знае и КФН. Пенсионните дружества я знаят, но не ви я казват. Вероятно ги е срам. КФН публикува средната доходност на пенсионните дружества за двегодишни периоди. Тези числа не ви говорят нищо - никой не се пенсионира на две години. Европейската комисия изисква доходността на пенсионните фондове да се отчита и публикува за последната една, три, седем, десет години и от началото на съществуването на даден пенсионен фонд. За ваше улеснение я изчислих по публични данни от самата КФН и НАП. Резултатът е, че всички осигурени в УПФ са получили доходност по партидите си от 6% средно през последните три години, при бумтящи фондови пазари и двуцифрено нарастване на основни пазарни индекси. За последните седем години (2018-2025) доходността възлиза на едва 1% годишно. За последните 10 години и от 2002 до 2025 г. доходността, начислена по партиди на всички в УПФ, е 2.3% годишно.
- Много или малко е това?
- За да разберем дали е изпълнено условието две пенсии да са равни на една, сравняваме с темпа на растеж на средния осигурителен доход за страната, от който се изчислява държавната пенсия, за същите периоди. За последните 10 години и от 2002 г. насам този темп възлиза съответно на 9.8% и 8.8% средногодишно. Това показва, че за 23 години доходността в УПФ изостава отчайващо от растежа на средния осигурителен доход. Продължаването на тези тенденции и дори притварянето на ножицата между доходност и темп, гарантира че вашите две пенсии ще са по-малко от една дори и след 40 години осигуряване в УПФ, дори и при осигуряване върху максимален осигурителен доход. Пенсионерите се интересуват не просто от пари, а от потребление. От това колко и какво могат да си купят с парите от пенсията. Затова решаваща за тях е реалната, а не номиналната доходност. Тази реална доходност не е известна на обществото, тя не е известна и на администрацията и на КФН. Във всеки случай не я публикуват. Дали я крият или не ги интересува не е важно. Реалната средногодишна доходност, получавана от осигурените в пенсионни фондове, може да бъде изчислена от публично достъпни данни. За последните три години тя е положителна и е в размер на 2.3% годишно. Този тригодишен период с положителна реална доходност, обаче, е изключение. Положителната реална доходност, отчетена през последните години, не е била достатъчна да компенсира загубите, натрупани през предходните няколко години. За последните 7 години - 2018-2025 г., реалната доходност е отрицателна в размер 4.4% средногодишно. За целия период, откакто пенсионните фондове отчитат дейност по „професионално“ управление парите на осигурените - 2002-2025 г., те са успели да им докарат реална загуба от по минус 1.8% средно на година. Покупателната способност на вноските ви в УПФ се топи всяка Божа година като ланския сняг. Това превръща „осигурените“ в УПФ в ощетени. В същото време средният осигурителен доход за същия период от 2002 г. до 2025 г. расте реално всяка година със средно 4.6%. Няма как плащане от УПФ да замести намалението на държавната пенсия при тези обстоятелства.
- Въвеждането на мултифондове ще промени ли ситуацията?
- Идеята за мултифондовете - възможността пенсионно дружество да предлага до три портфейла във всеки УПФ, се продаде на обществото и депутатите със заблуда и подвеждане. Мултифондовете, особено агресивния, който ще може да инвестира до 90% от вноските в акции и спекулативни финансови инструменти като стоки и пр., ще увеличат доходността. Действително, тъй като инвестициите в акции не гарантират доходност, акциите трябва да предложат премия за да привлекат инвестиции. Наричат я „рискова премия за инвестиране в акции“ (equity risk premium). Но това е част от истината. Цялата истина предполага да се разкрие, че рисковата премия се отнася за „очакваната“ доходност. Тук терминът „очаквана“ се употребява в статистически смисъл на средно взето. „Очакваната доходност“ не е тази, която непременно ще получите. Фактическата доходност може да е по-висока, а може да е и по-ниска. И колкото по-голям е делът на акциите в портфейла, толкова по-ниска може да е и доходността. Причината е, че за достатъчно дълги периоди доходността от инвестиране в акции може да е по-ниска от безрисковата доходност на държавни ценни книжа. Такъв, например, е периодът 2011-2018 г. Затова се спестява фактът, че да бяха въведени през 2002 г. мултифондовете, днес ощетените от пенсионни фондове щяха да имат по-малко пари по партидата си, отколкото на практика имат.
- Все пак, колко е тази рискова премия, макар и средно взета?
- Данните за последните 50 години показват, че инвеститор, базиран в Германия, инвестира в портфейл с 90% акции, вместо в такъв с 30% акции, би получил 2.2% по-висока реална средногодишна доходност (при типично ниската немската инфлация). Дори да допуснем, че това ще бъде ефектът за българските инвеститори, то две пенсии пак си остават по-малко от една, защото бъдещата доходност не догонва темпа на растеж на средния осигурителен доход - 4.6% средногодишно. Да си припомним и свидетелството на Нобеловия лаурет, проф. Робърт Шилър, пред Конгреса на САЩ от 2005 г., в което той аргументира опозицията си срещу частичната приватизация на публичната пенсионна система на САЩ. Данните за няколко страни в периода 1871-2004 г. сочат, че базисен „... портфейл, съобразен с жизнения цикъл, губи пари в 71% от случаите и има медианна доходност от 2.6%“. Проф. Шилър е озаглавил становището си „Дали вие и семейството ви няма да сте по-зле?“. От горното следва, че мултифондовете далеч не гарантират, а дори правят възможно намаляване на доходността в бъдеще. С въвеждане на мултифондовете рискът остава за осигурените, а печалбите - за пенсионните дружества. Евентуалното очаквано повишаване на доходността пък, е недостатъчно да компенсира отчайващото ù изоставане от темпа на средния осигурителен доход в предходните 23 години. Така и преди и занапред две пенсии остават по-малко от една и „осигуряването“ в УПФ ви ощетява.
- Има ли и други проблемни промени в Кодекса за социално осигуряване, освен въвеждането на мултифондове?
- Това не е всичко, има още. Успоредно с въвеждане на мултифондовете, промените в КСО предвиждат пряко намаляване на плащанията от УПФ с до една трета. Две от промените, които бъркат директно в джоба ви, не се афишират, но трябва да ги отчитате. Те са: отпадане на техническия лихвен процент от формулата за изчисляване на пенсии от УПФ и възприемане на по-дълъг период, за който се разпределя сумата от УПФ за изплащане на пенсия. И в давата случая по отделно и взети заедно, пенсията от УПФ се намалява номинално при една и съща сума пари по партида. Техническият лихвен процент е предположението на актюерите за бъдеща доходност от управление на парите ви след пенсиониране. Тази предполагаема доходност, заедно с вашите пари по партида, се разтегля в продължение на месеците и годините, в които средно хората на вашата възраст ще получават пенсия. От 1 януари 2027 г. е прието този лихвен процент да е нула. Така половината от доходността, която фактически бъде реализирана, остава за пенсионния фонд, а от другата половина, след като ви удържат таксите, може да ви „актуализират пенсията от УПФ“. Дали и колко? Колкото дал Бог. И понеже често Бог дава ниска доходност по облигациите, половината от тази доходност и след таксите е много вероятно да е по-ниска от инфлацията. Така не само губите пенсия при пенсиониране, но и всяка година след това. Покупателната сила на пенсия от УПФ намалява всяка година. Колкото по-дълго я получавате, толкова по-ниска ще бъде покупателната ù способност. Срокът, за който средно се изплащат пенсии, се удължава като ще бъдат приети таблици за смъртност с по-продължителна очаквана продължителност на живота след пенсиониране. Естествено, за колкото по-продължителен период се разтегля изплащането на една и съща сума пари, толкова и по-малка сума ще се изплаща на месец. Това е последният пирон в ковчега на „втората ви пенсия“. Тя гарантирано няма да замести намалението на държавната, а след отпускането ù ще губи покупателна способност с всяка изминала година.
- Какво е удачно да направят хората в тази ситуация?
- Рационалното, в техен собствен интерес, решение е да обърнат гръб на пенсионните фондове.
Нашият гост
Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.
