Икономическото въздействие на конфликта в Близкия изток

Индустриалният сектор преминава през труден период на адаптация

Цената на торовете, пряко свързана с цената на газа като суровина, скочи с над 40%

Развитието на глобалната геополитическа обстановка в края на първото тримесечие на 2026 г. се определя от безпрецедентна ескалация на напрежението в Близкия изток. Светът е изправен пред последиците от атаката на Съединените щати и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. Тази военна кампания, насочена към стратегическата инфраструктура на Иран, предизвика незабавен отговор от страна на Техеран, изразяващ се в блокиране на Ормузкия проток - фактически най-важната морска артерия за пренос на петрол и втечнен природен газ в света. За България този шок дойде в критичен момент: само два месеца след официалното приемане на еврото на 1 януари 2026 г. и в условията на остра вътрешна политическа нестабилност, довела до оттеглянето на проектобюджета за 2026 г.

Глобалните пазари

Военните действия в Персийския залив предизвикаха шокови вълни в целия спектър на пазарите на суровини. Затварянето на Ормузкия проток доведе до физическото блокиране на близо 20 млн. барела петрол на ден и около една пета от световната търговия с втечнен природен газ (LNG). На 19 март 2026 г. след удари на Израел по най-голямото газово находище Южен Парс, което Иран споделя с Катар, последва ответен удар от Иран срещу другата му част. Това веднага повиши допълнително вече увеличените цени на петрола. На азиатските пазари суровият петрол достигна 160 долара за барел, което е признак за голям дефицит. В някои от държавите той е причината за спиране на производства, режим на тока, ограничения на количествата при продажба на гориво и други негативни социално-икономически по последствия.

Любопитното е, че е налице разминаване в нарастването на цените на различните сортове спрямо котировките преди войната. Докато американският лек петрол (WTI) поскъпна с около 44%, европейският бенчмарк Brent отбеляза растеж от 58%, което подчертава по-високата уязвимост на Европа към прекъсванията на доставките от Близкия изток.

Особен интерес представлява движението на руския сорт Urals, който въпреки санкциите премина психологическата граница от 100 долара (нарастване с над 70%) и превиши цената на WTI. Това се дължи на факта, че затварянето на залива създаде остър дефицит на среднотежки дестилати, за които руският петрол остава един от малкото достъпни заместители за рафинериите в Азия и части от Европа. Разкрива се структурната слабост в глобалния рафиниращ капацитет и фактически пазарите “реабилитират” руския петрол чрез сложни схеми в Азия, подкопавайки ефекта от санкциите по време на кризата в Близкия изток.

Все още няма яснота дали войната в Иран скоро ще приключи, като нито една от страните не е показала намерение да отстъпи.

Природният газ на европейския хъб TTF претърпя най-драматично поскъпване, удвоявайки цената си за по-малко от три седмици. Пазарът реагира на пълното спиране на доставките от Катар, който е вторият по големина износител на LNG в света и основен източник за диверсификацията на ЕС след налагането на санкциите срещу Русия. Цената на торовете, пряко свързана с цената на газа като суровина, скочи с над 40%, поставяйки под заплаха пролетната сеитба в цяла Европа. Златото, традиционно считано за убежище при кризи, обаче поевтиня с над 10% след първоначално покачване, което се обяснява с рязкото засилване на щатския долар.

Европейският съюз навлезе в конфликта от 2026 г. в период на намаляване на зависимостта от руски тръбопроводен газ, но това бе направено чрез засилено разчитане на втечнен природен газ (LNG). Към края на февруари 2026 г. газовите хранилища в ЕС се намираха на петгодишно дъно с наличност от около 30% от капацитета - значително под нивата от 2024 и 2025 г., което се дължеше на по-студената зима и по-големия газов разход в енергетиката.

Затварянето на Ормузкия проток прекъсна доставките от Катар, които съставляваха основен източник за много европейски държави. Това постави ЕС в ситуация, в която трябва да се конкурира с Азия за ограничените товари от САЩ и Западна Африка. Въпреки че Европейската комисия и държавите членки обявиха, че няма незабавна заплаха за сигурността на доставките към началото на март, пазарната несигурност остава екстремна. Новите правила за забрана на руския LNG от април 2026 г. допълнително ще ограничат маневреността на съюза. Поради това отлагането на влизането им в сила, поне докато трае тази криза, би било уместно. Засилват се и призивите за въвеждане на динамични ценови тавани на TTF, подобни на пазарния корекционен механизъм от 2022 г., но това би породило риск от отклоняване на товари към други региони.

Въздействие върху българската икономика

За България енергийният шок се проявява по специфичен начин. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри цена на природния газ за март 2026 г. от 32.60 евро/МВч, което е едва 0.9% увеличение спрямо февруари. Това решение се основава на микс, включващ дългосрочните договори за азерски газ и количества от хранилището в Чирен. Реалният пазарен натиск ще се усети през април, за когато “Булгаргаз” вече предложи увеличение от над 5% до 34.27 евро/МВч, като се очакват и последващи ревизии нагоре в зависимост от продължителността на блокадата в залива.

Индустриалният сектор, който преминава през труден период на адаптация заради пониженото търсене от ЕС, сега е изправен пред нарастващи оперативни разходи. Най-голямата рафинерия е изправена пред логистично предизвикателство. Въпреки преустановяването на преработката на руски петрол, нейните технологични инсталации са проектирани за сортове, чието заместване с по-леки е скъпо и намалява ефективността. Цените на горивата на дребно в България вече отразяват поскъпването на суровия петрол: средната цена на бензин А95 се повиши с около 13 цента (над 10%), а дизелът скочи с 23 цента за литър (почти 18%).

Затварянето на Ормузкия проток блокира износа на хелий от Катар (25% от световното предлагане), който е жизненоважен за производството на полупроводници. Българският сектор за производство на автомобилна електроника и компоненти може да се сблъска с вторичен шок от липса на части през лятото на 2026 г., което ще забави индустриалния износ независимо от цените на енергията.

Земеделието е друг силно засегнат отрасъл. Поскъпването на азотните торове, породено от високите цени на природния газ, принуждава част от българските фермери да преразглеждат стратегиите си за 2026/27 г.. Прогнозите сочат спад в добива на зърнени култури с около 9%, тъй като много производители ограничават торенето или преминават към по-малко интензивни култури като слънчоглед за сметка на царевицата. Това създава риск от вторичен инфлационен натиск върху цените на храните през втората половина на годината.

Докато петролът може да се набави по алтернативни пътища с по-висока цена, азотните торове са географски концентрирани. Блокадата на залива означава, че близо една трета от световната търговия с карбамид е физически недостъпна. За България това е по-голяма заплаха за продоволствената сигурност отколкото цената на бензина, тъй като пропуснатото торене през март води до необратими загуби в добивите през есента.
В отговор на нарастващите цени на горивата служебното правителство предложи месечна помощ от 20 евро, която да се предоставя на лица с ниски доходи, ако средната цена на горивата превиши 1.60 евро за литър в продължение на три последователни дни. Тя се предвижда да достигне до около 1.38 милиона българи. Според представената обосновка домакинствата с ниски доходи изразходват около 100 евро месечно за гориво и повишението на цените ще увеличи този разход до 120 евро, което правителството се стреми да компенсира.

Налице са няколко проблема. Първият от тях е, че липсва имуществен критерий. Допустимостта за помощта се определя единствено на база брутен доход до 652.41 евро (два пъти линията на бедност) и пренебрегва имотното състояние на лицата. Възможно е лица с ниски официални доходи, но притежаващи значително имущество, да получават помощ, докато работещи млади семейства с малко по-високи доходи, но натоварени с ипотечни кредити и реални транспортни нужди, да бъдат изключени.

Делът на неформалната икономика в България продължава да бъде висок - доходите често се декларират на нивата на минималната работна заплата, а остатъкът се получава на ръка. Механизмът за подпомагане на база официален доход на практика субсидира участниците в неформалния сектор, преразпределяйки публичен ресурс към лица, които не допринасят пълноценно към осигурителната система.

Поради незавършената данъчна кампания за 2025 г., правителството използва данни от 2024 г., което създава риск от грешки в среда на бързо променящи се икономически условия. Липсата на интеграция между регистрите на НАП и социалното министерство допълнително затруднява реалното верифициране на нуждите.

Три са основните канали за прехвърляне на шоковете към българската икономика: енергиен интензитет, вносна инфлация и социална ерозия. България остава една от най-енергоемките икономики в ЕС, въпреки че интензивността на БВП е намаляла с 31% от 2019 г. насам. Всяко увеличение на петрола води до нарастване на крайните цени за потребителите най-вече по линия на транспортните разходи. България остава изложена на “вносна инфлация” от доларовите пазари. Тъй като петролът и природният газ се котират в щатски долари, поскъпването на долара спрямо еврото по време на кризата допълнително оскъпява вноса на енергия.

Все още няма яснота дали войната скоро ще приключи, като нито една от страните не е показала намерение да отстъпи. Успешните атаки срещу инфраструктурата за производство и пренос на енергийни източници в Иран и в съюзническите на САЩ държави намаляват предлагането като разчитат на факта, че дори един елемент от веригата на доставки да не работи, това е достатъчно за предизвикване на икономическо и социално напрежение почти по целия свят.

Така военният конфликт би могъл да увеличи инфлацията в България с 1.5-2.0 процентни пункта през 2026 г. над прогнозираната и по този начин допълнително би понижил покупателната способност на работещите в частния сектор, докато тези в обществения вероятно ще бъдат компенсирани при приемане на бюджета.