Д-р Мартин Малчев, зам. директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха: Животоспасяващите манипулации са още на земята, хеликоптерът осигурява бърз транспорт

Очевидец, дори да не е лекар, може да помогне до идването на медицинска помощ

Зад привидно безобидни симптоми може да се крие тежка диагноза

Вече свикнахме с новините, че някоя от въздушните линейки е спасила поредния човешки живот. Не си представяме обаче какво представлява спешната медицина на 3000 м. над земята и под грохота на хеликоптер. Всеки ли може да работи като лекар при такива условия и можем ли сами да окажем помощ до идването на медиците, разговаряме с д-р Мартин Малчев.

- Д-р Малчев, въздушната линейка е сравнително нова форма на оказване на спешна помощ за България, колко души сте спасили досега?
- От стартирането на системата HEMS през юни 2024 г. до момента са реализирани общо 202 мисии по оказване на спешна медицинска помощ. Колко души са спасени в детайли не бих могъл да посоча, тъй като след транспортирането на пациентите, се предават за продължаване на лечението в големи многопрофилни и университетски болници, а ЦСМПВ няма директен достъп до последващата информация за изхода от лечението. Разбира се, стискаме палци на всички пациенти, които сме транспортирали, и продължаваме да работим с основната ни цел - да спасяваме възможно най-много човешки животи и постепенно да разширяваме дейността си.

- По-трудно ли се обработват пациенти във въздуха и височината проблем ли е за лекаря и за пациента?
- Хеликоптерът е среда с ограничено пространство, затова основните животоспасяващи манипулации обикновено се извършват още на земята или в изпращащото лечебно заведение, за да бъде пациентът максимално стабилизиран преди полета. Това позволява транспортът да се извърши безопасно както за пациента, така и за авиомедицинския екип. Самият полет има специфични особености. Височината, скоростта, вибрациите, температурата на околната среда и промените в парциалното налягане на кислорода оказват влияние както върху медицинския екип, така и върху пациента. При пациентите тези фактори могат да бъдат по-изразени, тъй като техните физиологични функции вече са нарушени от основното заболяване или травма. Именно затова авиомедицинските екипи преминават специализирана подготовка, за да могат да сведат до минимум влиянието на тези физични фактори и да осигурят максимално безопасен и ефективен транспорт.
    
- Кое е най-трудното, с което не може да се свикне?
- С времето се научаваш да живееш с мисълта, че за съжаление не можем да спасим всеки един пациент, въпреки че всяка смяна започва с надеждата и увереността, че ще успеем и че всичко ще бъде наред. Истината е, че все още няма лекар или учен, който да е успял да пребори напълно природата в този аспект. Това обаче не ни отказва, a напротив - мотивира ни да продължаваме да търсим отговори, решения и да даваме най-доброто от себе си. От друга страна, най-ценният момент в работата на всеки лекар е, когато срещне отново свой пациент - жив, здрав и на крака. Когато видиш човек, който е преминал през тежко състояние и се е върнал към нормалния си живот, това е огромно удовлетворение. Благодарността на пациента и неговите близки, че сме успели да върнем най-ценния дар - живота - в техните ръце, е един от най-силните и незабравими моменти в нашата професия.

- Хората понякога сами решават, че се нуждаят от екстрена помощ. Кой пациент наистина е спешен?
- Не смятам, че е работа на хората сами да преценяват степента на спешност на състоянието си, тъй като те нямат необходимата медицинска квалификация, за да направят такава оценка. В практиката има случаи, при които оплаквания, които на пръв поглед изглеждат тривиални - например вирусна инфекция на горните дихателни пътища или повишена температура, не представляват спешност. Понякога обаче зад привидно безобидни симптоми, като болка в горната част на корема, може да се крие сериозно състояние, например инфаркт на миокарда. По-правилният подход е всяко здравословно оплакване да бъде насочено към подходящия медицински специалист. В медицината за спешно се приема всяко състояние, което води до нарушение или липса на основна физиологична функция и може да доведе до тежко увреждане на орган, трайна инвалидизация или смърт. Именно в такива случаи е необходима незабавна медицинска намеса от специалист.

- Много лекари говорят за т. н. „златен час“. Какво означава този термин и при кои случаи се използва?
- „Златният час“ по-скоро представлява концептуална рамка, отколкото строго дефиниран медицински термин или правило. Тя води началото си от работата на американския хирург проф. Р. Адамс Коули, считан за един от основоположниците на съвременната травма медицина и пионер във въвеждането на хеликоптерната спешна медицина като средство за бърз транспорт на тежко пострадали пациенти до болници с най-високо ниво на компетентност. През 1962 г. с грант от американската армия проф. Р. Адамс Коули създава първия специализиран Център за шок и травма. Данните от работата на този център показват приблизително 2,5 пъти по-висока преживяемост на пациентите, лекувани там, в сравнение с резултатите в други болници по това време. Този модел на организация постепенно се превръща в основа за развитието на модерните системи за травма и организация на спешните отделения в Съединените щати. До 1985 г. вече около 165 спешни и травма центъра са организирани по модела, въведен от проф. Коули. В своите наблюдения и изследвания Коули достига до извода, че колкото по-рано пациентът достигне до дефинитивно лечение на основния проблем, толкова по-голям е шансът му за оцеляване. Първоначално концепцията е свързана основно с тежката травма и необходимостта от бърз хирургичен контрол на животозастрашаващо кървене. С времето тази идея намира приложение и в други области на спешната медицина, особено при сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти. Там принципът често се формулира с израза „времето е тъкан“, което означава, че колкото по-бързо се възстанови проходимостта на запушения кръвоносен съд, толкова по-малки са пораженията върху съответния орган и съответно по-нисък е рискът от тежка инвалидизация или смърт. Именно в този контекст се вписва и ролята на хеликоптерната спешна медицина. Основната ? задача е да осигури максимално бърз транспорт на пациента до лечебно заведение с необходимото ниво на компетентност, където да бъде извършено окончателното лечение. По този начин се увеличава шансът за оцеляване и се намалява вероятността от тежки и трайни последици за пациента.
    
- Всеки медик ли може да работи в хеликоптер или се иска особени умения?
- Не. Работата в хеликоптерната спешна медицина изисква специфична квалификация, опит и подготовка. В България, както и в повечето държави по света, в авиомедицинските екипи участват лекари със специалност по спешна медицина или по анестезиология и интензивно лечение. Причината е, че тези специалисти са обучени да диагностицират и лекуват широк спектър от животозастрашаващи състояния както в болнична, така и в извънболнична среда. Съществена част от тяхната подготовка е свързана именно с оказване на медицинска помощ при ограничени ресурси и в динамична среда, каквато често е ситуацията при инциденти извън болница или по време на транспорт с медицинския хеликоптер. Особено важни са уменията за осигуряване и контрол на дихателните пътища, използването на апаратна вентилация, както и поддържане на стабилна хемодинамика на пациента. Тези функции са фундаментални за поддържането на живота при критично болни или пациенти с тежки политравми. Именно поради това в авиомедицинските екипи се включват лекари с опит в интензивната и спешната медицина, които са подготвени да работят в сложни условия и под високо напрежение.
    
- Знае ли българинът какво трябва да направи до идването на медицинска помощ при екстремални ситуации?
- Ако трябва да обобщим - вероятно не в достатъчна степен. Голяма част от тези знания и практически умения не са добре застъпени в учебните програми на училищата и университетите, а когато присъстват, често са представени твърде ограничено. В същото време първата помощ е специфичен набор от знания и действия, които трудно се усвояват без практика и адекватна теоретична подготовка. Често в обществото съществуват и редица митове. Например широко разпространено е твърдението за „глътнат език“, но такова състояние реално не съществува. Когато човек е в безсъзнание и лежи по гръб, той губи тонуса на мускулатурата си и коренът на езика може да се отпусне назад, като блокира дихателните пътища, затрудни или напълно възпрепятства дишането. В подобна ситуация, ако пострадалият е в безсъзнание, но диша, той трябва да бъде поставен в странично стабилно положение. Препоръчва се ляво странично положение, при което стомахът остава отдолу и по гравитационен път се намалява рискът от аспирация, ако човекът повърне. Друго изключително важно умение е спирането на масивно кървене. При тежки травми, особено при пътнотранспортни произшествия или битови инциденти, поставянето на турникет на крайник може да спре артериално кървене до пристигането на спешния екип и буквално да спаси живот. Турникетът може да бъде импровизиран и от подръчни средства, когато няма налично медицинско устройство. Например може да се използва колан, парче здрав плат или дреха, които се поставят около крайника на около 5 см до 7.5см над мястото на кървенето. След това се използва твърд предмет, например пръчка или друг подходящ предмет, който се завърта, за да се увеличи натискът върху тъканите и да се спре артериалното кървене. Този предмет служи и за фиксиране на опънатия плат, така че той да не се разхлаби и кървенето да не се възобнови до пристигането на медицински екип. Също толкова важни са основните умения за базова кардиопулмонална ресусцитация и използването на автоматични външни дефибрилатори. Очаква се тези устройства постепенно да се появяват все по-често на обществени места с голям поток от хора след промените в Закона за здравето, които позволяват използването им от лица без медицинско образование. В действителност има редица действия от първа помощ, които един очевидец може да извърши. Ако човек е обучен да разпознава състоянието и знае как правилно да реагира, тези действия често могат да се окажат решаващата разлика между живота и смъртта до пристигането на медицинска помощ.

- Съжалявали ли сте някога за избора си да изберете спешната медицина?
- Моята основна специалност е анестезиология и интензивно лечение, като през последните години насочих професионалния си фокус и към спешната медицина. Реално тези две области са тясно свързани и взаимно се допълват, защото стоят последователно във времевата линия на лечението на спешния пациент - от първоначалната реакция и стабилизация до продължителното интензивно лечение. Това са и едни от най-хетерогенните медицински специалности, защото изискват широк обем от знания в много други области на медицината. За да бъдеш ефективен лекар в тази среда, трябва да имаш познания по травматология, хирургия, вътрешни болести, токсикология и още редица други дисциплини. В практиката често се срещат случаи, които попадат в полето на няколко специалности едновременно. Причината е, че човешкият организъм е изключително сложна и фино регулирана система, съставена от множество взаимосвързани подсистеми. Когато една система е засегната, почти неизбежно се отразява и върху други. Именно това прави случаите в спешната медицина толкова динамични и разнообразни. Те изискват бърза оценка, навременна реакция и решения, които трябва да бъдат научно обосновани и базирани на доказателства, за да се постигне най-добрият възможен резултат за пациента. Затова мога да кажа, че никога не съм съжалявал за избора си. Напротив - предизвикателството, разнообразието и възможността да помагаш в най-критичните моменти от живота на пациента са именно това, което прави тази професия толкова смислена за мен.

Д-р Мартин Малчев е завършил медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Има придобита специалност “Анестезиология и интензивно лечение” и “Обществено здраве и здравен мениджмънт” в МУ-София. От 2019 до 2025 г. работи в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. От началото на 2024 г. е част от авиомедицинските екипи в Регионална база за спешна медицинска помощ по въздуха - София, а от началото на 2025 г. е и зам.-директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха. Участва активно като говорител в международната Хемс Конференция в Осло и Неапол, в Източно Европейския конгрес по Спешна медицина и медицина на Бедствените ситуации в Будапеща и Букурещ.