Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар: Има наследственост при рака на дебелото черво

Анемията често се дължи на скрито кървене от стомашно-чревния тракт

Мъжки пол и наднормено тегло са рискови фактори

В месеца за повишаване на осведомеността за рак на дебелото черво - март, водещи наши специалисти призоваха хората да не отлагат профилактичните прегледи и консултацията с лекар. Ракът на дебелото черво е сред водещите онкологични заболявания в световен мащаб. Според международни данни той е третият най-често срещан вид рак и втората водеща причина за смърт от онкологични заболявания, като всяка година се регистрират около 1,9 милиона нови случая и над 900 000 починали. Медицинските наблюдения показват, че когато заболяването бъде открито в начален стадий, прогнозата е изключително благоприятна.

“Личният лекар е първият специалист, към когото човек може да се обърне, и при необходимост да бъде насочен към следващите изследвания. В много случаи пациентите търсят медицинска помощ, едва когато вече имат по-сериозни оплаквания. Профилактичните изследвания дават възможност заболяването да бъде открито значително по-рано”, казва д-р Гергана Николова, специалист по обща медицина и заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Тя подчертава, че има наследственост при рака на дебелото черво, при това не става дума само за майка и баща с това заболяване, а и за по-широк роднински кръг - баба и дядо, прабаба и прадядо, леля, чичо, братовчеди. Ако имаме например дядо и леля със заболяването, рискът за нас става 3 пъти по-голям. Колкото повече роднини с рак или полипи на дебелото черво имаме, толкова рискът е по-голям. И колкото по-рано започнем да се проследяваме, толкова намаляваме възможността да развием заболяването, което да бъде късно диагностицирано.

Освен на фамилната анамнеза, трябва да се обърне внимание и на начина на живот - употреба на алкохол, мазни храни, много месо. Мъжкият пол е по-изложен на риск от рак на дебелото черво, както и хората с наднормено тегло. Рискът се увеличава и с напредването на възрастта.

“Има признаци, на които хората не обръщат внимание - казва д-р Николова. - Например редуване на запек с разстройство, по-редки изхождания, които не зависят от храната, повече газове. Много обезпокоителен признак е наличието на слуз и кръв в изхожданията. Това алармира, че веднага трябва да се отиде при личния лекар.

Хората не смятат за сериозно, че имат запек или повишен метеоризъм, но за нас, лекарите, това са сигнали, че вие трябва да се изследвате. НЗОК заплаща т. нар. тест за окултно (скрито) кървене. Той има много висока диагностична стойност, защото виждаме положителни проби тогава, когато пациентът изобщо няма мисъл, че е болен и нищо не го боли. При положителен резултат без колебание изпращаме пациента на гастроентеролог, който поема по-нататъшните изследвания. По време на годишния профилактичен преглед правим и пълна кръвна картина, от която виждаме дали пациентът има анемия. Това е много важно - ако сте на 40 години и профилактичният преглед установи анемия, не отивайте първо на хематолог, а на гастроентеролог. На 40 години човек не отключва така анемия. Първото нещо, което трябва да се направи, е насочване към гастроентеролог, за да се изключи колоректалният карцином като най-честата причина за анемия при възрастните пациенти.

Проблемът е в това, че малко хора са информирани какво могат да направят. Да не пренебрегваме и страха от изследването. Първо, че то не е приятно (никое изследване не е), и второ - че “може да ми открият нещо”. Повярвайте, хора, няма да открием нещо, което вие го нямате, но ако вие носите нещо в себе си, по-добре е да го открием, когато то е колкото просено зърно, отколкото когато запуши цялото дебело черво, стане чревна непроходимост и се оперира по спешност.”