Посоката е към криза на умерените демократични модели на управление и възцаряване на политическия радикализъм
Има много натрупани сметки за плащане - арогантна култура на злоупотреба със самото понятие за „социална държава“, защитавана с улично насилие във всяка ситуация, в която става ясно, че се харчи повече, отколкото се печели.
Десетилетия имиграционна политика, очевидно произвеждаща експанзиращи етнически гета, култивиращи враждебност между общественото мнозинство и пришълците, живеещи без мотивация за интегриране в обществото. Радикална политическа култура, насърчаваща пермесивистки ориентации, че чрез улицата може да се постигне всичко - стига да си без задръжки. Комбинация между традиционния френски политически модел на социално недоволство - което не е непременно отрицателно по дух и цели, и етнорелигиозна враждебност, култивирана от инфилтрирани враждебни фундаменталистки мрежи. Така получаваме взривоопасната смес между локален троцкизъм (Меланшон) и радикален ислямизъм (Мюсюлмански братя § Со.) Посоката е очевидна - всеобхватна криза на умерените демократични модели на управление и възцаряване на политическия радикализъм. Това е действащият американски модел - Тръмп срещу woke... Толкова ли ни харесва, че бързаме да го внесем в Европа?