Светът е голям и изкопаеми горива дебнат отвсякъде

Изобщо всеки спасява някого и/или нещо, но накрая пак опира до заветния барел, кубически метър или тон изкопаемо гориво

В Колумбия започва поредната среща, част от процеса за отказ от използване на изкопаеми горива за спасяване на климата под егидата на ООН. Срещата е на ниво министри на околната среда и климата. Вадя само най-важния цитат от новината, за да спестя лозунгите:

„Срещата събира коалиция от желаещи държави, като отсъствието на двамата най-големи замърсители в света - Китай и САЩ, е забележимо. Саудитска Арабия и други големи производители на петрол и газ от Близкия изток също не участват.“

В същото време правителствата на т. нар. „коалиция на желаещите държави“ се надпреварват да орязват облагането на енергията и да слагат тавани на цените на горивата, за да подсигурят потреблението, да избегнат икономическа криза и омилостивят гневните граждани. Инфографиката ясно показва колко заразителен е този процес.

Отделно президенти, премиери и министри обикалят по страните, доставчици на суров нефт, газ и горива, за да издействат и гарантират жизнено необходимите количества за родните си икономики. Австралийците например обикалят из Азия за бензин, дизел и керосин, щото си нямат достатъчно рафинерии. В замяна предлагат втечнен газ и въглища, защото това имат.

Изобщо всеки спасява някого и/или нещо, но накрая пак опира до заветния барел, кубически метър или тон изкопаемо гориво. Защото цивилизацията все още живее от него.