Стоян Панчев, икономист, пред „Труд news“: Вносът на евтини работници замразява заплатите и блокира икономическото развитие

Вместо да се правят реални съкращения, обсъждаме как да местим данъчната тежест от едно място на друго

За обществено обсъждане са пуснати редица промени в данъчните закони. Беше обявено и предложението на правителството за размера на минималната заплата за 2027 г. С въпроси правилно ли е въвеждането на данък върху ваучерите за храна и акциз за мощните автомобили, как ще се отрази върху средата за правене на бизнес вдигането на максималния осигурителен доход и облагането на свръхпечалбите, добра ли е новата формула за определяне на минималната заплата се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, правителството предлага редица данъчни промени с цел повишаване на приходите в държавния бюджет. Това ли е правилната политика - да бъдат увеличени данъчните приходи, или е по-добре да бъдат съкратени разходите?
- Според публикуваните разчети на Министерство на финансите в следствие на всички дискреционни мерки се очакват приходи от около 1,9 млрд. евро. Те включват както нови данъци, като например тези върху ваучерите за храна, така и повишение на максималния осигурителен доход - т. е. доста разнообразни по своята същност приходни предложения. Най-общият отговор на вашия въпрос е - директно не - не е правилно да се съсредоточава фискалната политика върху увеличение на данъчни приходи, вместо върху съкращаване на разходи. За съжаление на практика виждаме едно продължаване на същото „счетоводно“ бюджетиране, както беше в последните години. Хубавото е, че сега поне не се манипулират данните, за да се прикрива реалният размер на дефицита.

- Правителството обеща, че няма да вдига данъците, но предлага увеличение на данъчните оценки на имотите, което за три години ще вдигне данък сгради за домакинствата два пъти. Увеличението на данъка няма ли да постави в трудно положение хората с ниски доходи, които имат собствено жилище?
- Виждаме няколко подобни мерки, които на практика представляват актуализация на данъчната основа - друга такава е увеличението на минималните осигурителни прагове например. Сами по себе си това са нужни промени, които отразяват реалностите на съответните стопански активности. При така бумтящ и нарастващ пазар на недвижимите имоти, особено в големите градове, съвсем нормално е да се пристъпи и към по-актуални данъчни оценки. По този начин ще имаме допълнителни приходи за общините, които, ако преценят, могат да запазят стойността на платения данък, като намалят собствените си ставки. Ще имаме и по-реалистично облагане при покупко-продажбата на жилища, отразяващо по-точно пазарните условия.

- Имаше обещание, че няма да вдигат данъци, но всъщност въвеждат нови - акциз за мощните автомобили и данък върху ваучерите за храна за суми над 100 евро. Смятате ли, че е добра идея размерът на ваучерите, които може да дават работодателите, да бъде увеличен до 200 евро на месец, но допълнителната сума над сегашния праг да бъде облагана?
- Обещанието на практика не беше спазено и видях, че то е модифицирано до да не се вдигат ставките на „основните“ данъци. Т. е. стеснена е реториката до - ДДС, осигуровки като квазиданък, корпоративен и данък доход. Що се отнася до ваучерите, смятам, че беше крайно време да имаме увеличение в размера на номинала, предвид инфлацията и конкретно поскъпването при хранителните продукти. Така че размерът от 200 евро е наистина щедър и предоставя важна подкрепа на работещите и на техните работодатели в настоящата обстановка. В същото време, данък върху ваучерите за храна е пълен нонсенс и поне аз го разбирам като първа стъпка в посока на премахване на тази социална придобивка, към обезсмислянето ù. Размахваме пред носа на публиката увеличението на номинала, в същото време започваме да подбиваме неговия смисъл. Трябва да е ясно - някой ще трябва да плати този данък, на много места ще е работникът, все пак Министерство на финансите очаква 55 млн. евро приходи по това перо.

- Очаквате ли значителни приходи в бюджета от въвеждането на акциз за най-мощните автомобили. Този налог ще доведе ли до промяна на пазара на автомобили в страната?
- Очакванията на Министерство на финансите са за приходи от близо 21 млн. евро заради новия акциз и наложеният върху него ДДС. В случай, че искаш да облагаш по някакъв начин „богатите“ технически правилният подход е да търсиш да обложиш тяхното потребление, защото приходите в свят на глобализация са много по-лесни за скриване или преместване. Колкото по-богат е един човек, толкова повече може да се възползва от данъчна оптимизация, офшорни зони и т. н. Т. е. като философия, при поставените цели, според мен се подхожда правилно. Вече стои на дневен ред въпросът доколко ще може да се приложи мярката на родния пазар за автомобили, където между другото от не толкова отдавна има редица облекчения, които вероятно също ще се премахнат, ако се окаже, че има ново виждане по въпроса със скъпите автомобили.

- Едно от предложенията на правителството е въвеждане на данък от 33% върху свръхпечалбите. Как това ще се отрази на средата за правене на бизнес в страната ни?
- Форматирането на разговора за свръхпечалбите на сектори като банки, вериги хипермаркети, телекоми и подобни, в контекста на бизнес среда е погрешно. Всички изброени работят в специфични пазари с не особено висока конкуренция, в случая на банките и със специална роля в паричната, кредитната политика на страната и за функционирането на платежната система. Т. е. това са бизнеси в сектори с елементи на олигопол и не могат да бъдат поставени на равна нога с местни предприемачи или чуждестранни инвеститори, които отварят производства или развойни центрове. Техните пазари са в една или друга степен „пленени“ и не случайно имат институции, които са натоварени с регулирането им, колкото и да не се справят с тези си задачи у нас. Това не значи, че автоматично трябва да бъдат наказвани заради лошото представяне на регулаторите, но и не би трябвало да се пришиват към останалата част от бизнеса, работещ на много по-конкурентни и пазарни начала. Поради всички тези причини, предполагам, че и в момента се водят преговори с участието на работодателски организации, лобисти и други, за да се стигне до някакво „разбирателство“ за това колко точно ще бъде събрано по линия на този т. нар. данък свръхпечалби.

- Данъчните промени за ограничаване на сивата икономика са насочени към домашната ракия и облагането с ДДС на новите жилища. Смятате ли, че трябва да има по-амбициозни промени, насочени срещу сивата икономика?
- Въпросът със сивата икономика се преекспонира и се използва от фискалните власти като заместител за реално свършена работа. Не че няма приходни „дупки“, които между другото са съвсем нарочно оставени, дали заради лобистка подкрепа, дали защото оставят пространство за дишане на фирми или потребители - но както стана ясно и по-рано, не можеш да заместиш намаление на разходите с борба срещу сивата икономика. Другото, което трябва да е ясно е, че в много случаи т. нар. удар срещу сивата икономика е проинфлационен, т. е. води до скокове в цените, които накрая се поемат от потребителите. Особено неприятно във време със завишен темп на инфлация. Примерът с домашната ракия е точно такъв - държавата толерира по-слаба регулация в този неформален сектор и, ако започне да затяга правилата, ще видим за големи групи в страната още по-високо поскъпване на личната им потребителска кошница.

- От опозиционна партия в парламента предложиха ДДС за горивата да бъде намален на 9%. Смятате ли, че това е правилен ход във връзка с високите цени на горивата?
- По принцип намаляването на косвените данъци, особено върху стоки с толкова широко приложение в икономиката като горивата, е добра идея. Трябва обаче да си даваме сметка, че подобна мярка няма да доведе автоматично до пропорционално намаление на крайните цени за потребителите. Част от данъчното облекчение може да остане по веригата на доставките, при производителите и търговците, особено на пазари с не особено висока конкуренция.
Другият въпрос е какъв ще бъде фискалният ефект. Намаляването на ДДС от 20% на 9% представлява сериозно свиване на приходите от облагането на горивата, което в настоящата бюджетна ситуация трябва да бъде компенсирано отнякъде. И тук отново се връщаме към основния проблем - вместо да се правят реални съкращения и да се преосмисли структурата на публичните разходи, продължаваме да обсъждаме как да местим данъчната тежест от едно място на друго.

- С новата формула за определяне на минималната заплата, за 2027 г. тя ще бъде поне с 20 евро по-малка, отколкото при прилагане на старата формула - да бъде 50% от средната. За обществено обсъждане вече е пуснато предложение на правителството за 2027 г. минималната заплата да бъде 660 евро. Удачно ли е това забавяне на ръста на доходите на фона на останалите промени - вдигане на данък сгради, облагане на ваучерите, поскъпването на храните...?
- Истината е, че трябва да се преразгледа изобщо използването на минималната работна заплата и какво точно се цели с нея. Моята теза е, че тя все повече се заобикаля чрез внос на работници от трети страни и с либерализацията на този внос смисълът на МРЗ започва да се губи или се изолира основно до работещите в публичния сектор. Трябва да отбележим, че досегашната формула наистина не работеше добре и представляваше аритметично недоразумение. Т. е. налагаше се да бъде сменена, но дали сегашната формула е най-доброто възможно остава неясно. Важно е да се каже, че голяма част от разговора за ръста на заплатите в последните години е изкривен от колеги, които не използват правилните данни и пускат в медиите гръмогласни заключения за невиждани скокове в доходите на работещите. Говоря за използването на ръста в средните заплати, вместо при медианите заплати. Добавим ли към това и подценената според мен инфлация, стигаме до един изключително нереалистичен анализ на развитието при доходите. Оттам и политика в сферата, която не отразява реалността.

- Представители на правителството казват, че България не трябва да бъде страна с евтин труд. Но вкарването на работници от страни извън ЕС не води ли именно до това?
- Напълно сте прав - виждаме живо противоречие. Не можеш да твърдиш, че искаш по-високи заплати и смяна на модела с евтин труд, като в същото време внасяш десетки хиляди евтини работници точно за секторите с най-ниски доходи. Нещо повече, да се поддаваш на огромния натиск от работодатели, които са намерили нов начин да намалят разходите и да увеличат маржовете и печалбите - чрез смяна на „скъпите“ български работници с евтини чуждестранни. Това не само, че ще доведе до замразяване и реален спад на заплатите, но и до блокиране на икономическото развитие на страната. В дългата стопанска история на света няма развита страна, която да е забогатяла с евтин труд и сектори с ниска добавена стойност. Този модел ни се предлага в момента.

- Планирано е увеличение и на максималния осигурителен доход от 2027 г. Това ще има ли ефект върху пазара на труда и условията за правене на бизнес в страната ни?
- Увеличението на максималния осигурителен доход ще засили натиска върху работниците с най-високи доходи в страната. Голяма част от тях вече са изложени на редица неблагоприятни обстоятелства, това само ще допринесе като направи административната цена на труда им още по-висока. Комбинацията от конкуренцията на Южноазиатски аутсорс дестинации плюс изкуствен интелект при сериозни проблеми в ключови за нас пазари като Германия, допринасят за все по-сложното положение на тези доскоро привилегировани работници.

- Инфлацията в България е една от най-високите сред страните от ЕС. На какво се дължи това - на ефекта от поскъпването на горивата или на въвеждането на еврото?
- Предполагам, че добре помните как години наред пред вас предупреждавах, че влизането в еврозоната ще има отчетлив ефект върху цените, който ще е особено силен заради, от една страна, цялостната проинфлационна обстановка в световната икономика и на второ място фактът, че България влезе в еврозоната твърде рано с манипулирани данни, неизпълнявайки критериите от Маастрихт. Поскъпването на горивата безспорно допринася, но цените у нас тръгнаха рязко нагоре още през лятото на миналата година, когато получихме ясен сигнал, че страната ни ще стане член на еврозоната. Както и в Хърватия, положителният отговор на конвергентния доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка даде старт на неспиращ и до днес ръст в цените - заради еврото.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.