Труд
Автор:
Костадин Филипов
Може да се окаже прав посланикът на България в Скопие Желязко Радуков, който в интервю за една от националните телевизии заяви, че никак не би бил изненадан, ако се окаже, че македонските власти са знаели, че Ива Михайлова се готви да отпътува за София. И донякъде вероятно са съдействали за това, бих добавил аз. Защото освен за Ива Михайлова, която наистина ще се подложи на професионално лечение в българска болница, при това най-добрата, полза от нейното прехвърляне в България ще имат премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски и ръководеното от него правителство. В единия случай става дума за чисто човешки здравословен случай с хуманитарен пълнеж, а в другия - за политически оцветена позиция, насочена в няколко посоки.
Да караме поред. От момента, в който стана ясно, че Ива Михайлова и нейният български адвокат са в София, основната тема в реториката на Християн Мицкоски е свързана с този случай. Като се има предвид маниера на премиера на Северна Македония да използва всеки удобен повод да застава пред камерите и микрофоните, а това се случва понякога по няколко пъти на ден, можем да си представим с каква наситеност се характеризира медийното пространство при съседите ни. Ще добавим и крайно засиления интерес на местните медии и журналисти как и защо властите са допуснали Михайлова да напусне територията на Северна Македония, при това все още при неизяснени обстоятелства. Признавам, че скоро такова фокусиране върху една единствена тема, за сметка на всички останали, лично аз не съм наблюдавал. А не бива да имате съмнение, че имам известни познания и личен опит на този терен и в този контекст. При това от първите години на Република Македония като суверенна и независима държава, та до днес.
Мисля си, че ако някога дойде времето, в което Михайлова и Мицкоски имат възможност да се срещнат лице в лице, той просто е задължен да ù благодари най-дълбоко и най-сърдечно за това, каквото направи заедно с българския си адвокат. И то не би трябвало да е традиционен джентълменски жест на възпитан мъж, макар че лично аз отдавна имам подозрения, че Мицкоски е отсъствал от часовете и уроците по добро възпитание, които евентуално са били преподавани в училището или университета. Но благодарността към 23-годишната жена с двойно гражданство, срещу която тече процес в съда в Кочани за автомобилна катастрофа, би трябвало да бъде като към човек, който е дал възможност на един премиер да започне да се държи като политик. Дали това му се е отдало, можем да спорим, но че Мицкоски хвърли дюшеш и се хвана като удавник за сламка за „бягството“ на Ива Михайлова, защото видя в него възможност да отклони и да прати на втори ред някои от отговорите на въпросите, свързани с тежки неблагополучия в управлението му.
Да видим за какво става дума. Първо, договореността между София и Атина за костите на цар Самуил и пренасянето им в столицата на България отекна като бомба в обществото край Вардар. Оставете първосигналните и примитивни реакция на доста хора край Вардар, които в раздразнението си не можаха да намерят други аргументи, освен че това не били тленните останки на Самуил, че на българите били дадени кости на маймуна и други подобни дивотии, които могат да бъдат измислени и лансирани само от хора с безкрайно провинциално мислене и достатъчно количество злоба към съседите от изток. За съжаление, има доста такива персони и съм се сблъсквал с немалко от тях. Някои сериозни анализатори на политическите събития край Вардар видяха в цялата церемония по пренасянето на костите на Самуил политически сговор между Атина и София за сметка на интересите на Скопие. В смисъл, че става дума за съюз между двете съседни на Северна Македония държави - Гърция и България, които имат най-голяма „заслуга“ за блокирания път на Скопие към пълноправното членство в Европейския съюз. Само да добавя, че онзи ден, в четвъртък, премиерът на Хърватия Андрей Пленкович, в един друг контекст заяви в Брюксел, че преди 21 години Република Македония е била по-подготвена да върви напред към европейското семейство от Хърватия, но две съседни, неназовани поименно от него държави, били виновни за блокирането на този път. Е, и Загреб не си поплюва, защото на същата тази среща на Съвета на ЕС охлади мераците на Черна гора да стане член на ЕС до края на 2030 г., като предяви осем претенции към Подгорица, без изпълнението на които няма да даде зелена светлина за пътя? напред. И това идва от страна на Хърватия, за чието членство в ЕС една друга бивша югорепублика - Словения, имаше сходни искания и условия към Загреб.
Да се върнем на терена на Самуил. Опозицията в Скопие, а и сериозни политици и общественици, опитаха да зададат въпроса на Мицкоски как така ръководеното от него правителство не е направило нищо, че тленните останки на царя на българите вместо в София, да отидат в Северна Македония. Дипломатическото ведомство, начело на което стои напереният Тимчо Муцунски, не е ли знаело, че се водят подобни разговори между София и Атина? Къде са били и секретните служби, които са проспали цялата процедура по постигането на съгласие между България и Гърция, та се налага сега близките до управляващата ВМРО-ДПМНЕ медии, а те не са малко, да търсят скандали около костите в България, които да пренасят на медийния терен край Вардар и с които да оправдават своето незнание и късогледство. Все въпроси, които са крайно неприятни за Мицкоски и които той предпочита да бъдат заметени под килима. Или поне да не му бъдат задавани.
Второ, Мицкоски на няколко пъти се закани, че ще информира НАТО и ЕС за поведението на българските власти по случая с Ива Михайлова и нейното „бягство“ в България. Заедно с това щял да поиска мнение от страна на Алианса дали България и нейните управляващи се отнасят към Северна Македония като към партньор в Пакта. За последното ги подразниха най-много думите на вътрешния министър Иван Демерджиев, според когото София няма намерение да отговори на искането на Скопие за екстрадиция на Михайлова. Слава богу, първата реакция на българските политици след съобщението за пристигането на Михайлова в София бе, че те не знаят нищо за това. И президентът Йотова, и външният ни министър Петрова-Чамова, а и споменатият вече Демерджиев май бяха искрени в своята изненада за случилото се. Дали беше игра, или наистина това бе сюрприз и за тях - не знам, но така или иначе и до този момент управляващите у нас държат дистанция от случая с Михайлова, чакайки да научат лекарското мнение за нейното състояние. И ако все пак има моменти, в които се изразява позиция, тя е преди всичко в препоръката на него да се гледа като хуманитарен проблем, а не като на политически.
Обратното - Мицкоски прехвърля всичко на полето на политиката. При това използва старата и до болка позната тактика да интернационализира всеки двустранен проблем на страната си, особено тези, свързани с България. Сега се сетил, че сме партньори в НАТО, моля ви се. Но с всичките закани, че ще информира Брюксел, а и не само там, премиерът на Северна Македония иска „да изравни резултата“ и да го „върне“ на София за това, че България превърна защитата на българската гражданка Ива Михайлова в една от темите на външната ни политика. И че българските политици и дипломати използваха всеки случай да алармират правозащитните международни институции за нарушаването на правата на една българка и забраната да получи адекватни здравни грижи. Нещо като кампания срещу кампания, ама ако може вината за цялата тази тупурдия да носи България и нейното държавно ръководство, институции, общество, та дори и отделни личности.
Трето, Северна Македония окончателно отпадна от списъка на държавите, кандидати за членство в ЕС, които получиха пътна карта със срокове за прием. Там се класираха Украйна, Молдова, Черна гора и Албания от нашето съседство. Северна Македония остана в компанията на Сърбия, БиХ и Косово. Всякакви надежди, подхранвани от Мицкоски за очакван натиск над България от чужди силни държави, за промяна на методиката на преговорния процес и така нататък, останаха напразни. Кой носи вината за това? На Мицкоски му се иска това да е София с нейната претенция за промени в конституцията и вписването на българите в нея. И понеже ми се струва, че в обществото край Вардар вече започва да се трупа критична маса за търсенето на отговорност за това състояние на европейския път на Северна Македония, най-добрата тактика според Мицкоски е, за това за пореден път да бъде обвинена България. Или „източният съсед“, както той обичайно нарича страната ни. На всичко отгоре и Ива Михайлова се прехвърли в София, та да даде шанс на Мицкоски ситуационно да изглежда като истински политик. Дали?
Но за да не изглежда, че всичко у нас е цветя и рози, ще кажа следното: на 8 септември тази година Северна Македония отбеляза 35 години от деня, в който чрез референдум стана суверенна държава. И за тези три десетилетия и половина ние като държава и общество не се научихме как да работим с българите край Вардар така, че тяхната защита да не става с цената на скандал, който да трови доброто съседство. Не се научихме и това е.
