Доц. д-р Явор Асьов, ендокринолог: Свръхкилограмите са свързани с над 200 заболявания

Затлъстяването е първото, което виждаме, но последното, което лекуваме

224 хиляди деца у нас живеят с наднормено тегло

Затлъстяването е сравнително ново заболяване, което тепърва се изучава поради изключително високата му честота и социална значимост. Над 1 милиард души по света живеят с него, а прогнозите сочат, че до 2035 г. повече от половината население на планетата - близо 4 милиарда души - ще бъде с наднормено тегло или затлъстяване, ако не се предприемат навременни мерки.

У нас 6 от 10 възрастни са засегнати от проблема. При децата нещата са още по-сериозни и с дългосрочни последици - с наднормено тегло и затлъстяване живеят повече от 224 хиляди деца в училищна възраст. България е на шесто място в Европа по затлъстяване сред възрастните и на пето - сред децата.

Тези тревожни данни съобщи доц. д-р Явор Асьов, ендокринолог в УМБАЛ “Александровска” и председател на Асоциация “Заедно”, по повод Световния ден на затлъстяването 4 март. Със затлъстяването са свързани над 200 заболявания, най-често сърдечно-съдови, онкологични и захарен диабет. Проучване на “Тренд” показва, че 25% от българите страдат от затлъстяване I степен, 9% - II степен, а 2% - III степен. Като цяло 40% са с индекс на телесната маса (ИТМ) над здравословния - 25. Контролът върху теглото е трудна мисия, за някои - невъзможна. 83% от анкетираните са правили опит да отслабнат, а 42% - повече от четири опита. Това отчайва пациентите и в крайна сметка води до лоши резултати. Човек си казва, че не може да отслабне, че е лаком и това убеждение се задълбочава с времето. Най-често използваният подход е хранителен режим или диета (6 от 10 души). 4 от 10 са опитвали да намалят теглото си чрез физическа активност, 23% са използвали продукти за отслабване без лекарско предписание, 6% са използвали лекарство с отражение върху теглото, предписано за друго заболяване, а 5% - медикамент конкретно за наднормено тегло.

Същото проучване показва кои са заболяванията, съпътстващи затлъстяването. 46% имат високо артериално налягане, 23% - висок холестерол, 20% - болки в ставите. Следват хъркане, сърдечни заболявания, диабет и др., като много хора имат повече от едно съпътстващо заболяване.

“Затлъстяването е резултат от сложно взаимодействие между генетични фактори, фактори на средата и съпътстващи заболявания - уточнява доц. Асьов. - До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, свързани с предразположение към наднормено тегло, а генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите. Същевременно някой ще каже, че през последните 50 години честотата на затлъстяването се е утроила, а гените ни не са се променили.

Защо все още говорим за тази генетична компонента? Всъщност това са “заспали гени”, които се събуждат в нашата среда, в която живеем. Наричаме я обезигенна - която генерира затлъстяване по много причини. Интересна теория е за т. нар. ултрапреработена храна, която е правена в лаборатория и е изключително вкусна, мазна, сладка, солена. От нея организмът получава калории, тя дава вкус, който достига до рецепторите в мозъка и събужда апетита. Това води до преяждане.” 

За затлъстяването допринасят и липсата на физическа активност (придвижваме се с транспорт), и някои ендокринни причини (хормонални промени, свързани с менопаузата), и психологически (за разлика от животните, ние се храним за удоволствие).

Затлъстяването се диагностицира лесно, но едва под 40% от хората, живеещи с този проблем, имат поставена диагноза, под 20% получават научно доказано лечение, а едва 1,3% получават медикаментозна терапия. “Съвременното лечение отдавна не се отъждествява само с намаляване на теглото, а търсим много повече ползи - намаляване на болковия синдром, на сърдечно-съдовия риск, на чернодробни и други заболявания - казва доц. Асьов. - Пациентите в крайна сметка искат да намалят теглото си. Те са мотивирани да отслабнат, въпреки че са опитвали и не са успели.

В лечението на затлъстяването трябва да се прилага пирамидалният принцип, като в основата на пирамидата са хората с ИТМ над здравословния. На тях трябва да им бъде предложена промяна в начина на живот - правилно хранене и физическа активност. Ако човек има ИТМ над 27-30, трябва да му се предложи лечение с медикаменти, а ако ИТМ е над 40, тогава трябва да се мисли за оперативно лечение.” 

“Затлъстяването е първото нещо, което виждаме, но последното, което лекуваме. Това превръща стигмата в реална бариера пред навременната медицинска грижа”, казва доц. Асьов.