Проявяват ли животните „разум”?

Поведението на чаплата е сложен феномен

Вълците и другите хищници използват сложна групова тактика

Специалистите, изучаващи поведението на животните, с интерес анализират факти, свидетелстващи за прояви на „разум” при животните и целенасочена дейност. Несъмнено, в много случаи действията са много сложни - резултат са на вродени инстинкти. Но някои явления просто учудват изследователите.

Държейки в края на клюна си малко перце, една чапла се разхожда край брега на реката, като внимателно оглежда плитчините. Внезапно тя се спира и хвърля перцето във водата. Малка рибка, привлечена от примамката, се втурва към повърхността. Бърз удар с клюна - и тя е вече жертва на птицата. Крилатото същество, чийто мозък не достига по размери и една десета от човешкия, практически използва перцето, какно се риболовства на муха. Поведението на чаплата е проява на сложен феномен, наблюдаван през последните години сред  животните и изискващ обяснения. Учените непрекъснато се убеждават във факта, че различните животни - от пчелите до китовете - притежават значително по-развити умствени способности, отколкото се считаше преди.

Установените през последните години примери, изразяващи разумното поведение на животните, т. е. дейността, свързана с това, което човек нарича размишляване, включват: насекомите, маскиращи се така, че да останат незабелязани за своите жертви, птиците, криещи храна на стотици места и безгрешно помнещи ги, рибите, които проявяват алтруизъм, охранявайки местата за хвърляне на хайвера на чужди за тях видове, мравките, които със знаци показват каква работа трябва да изпълнят техните сродници.

Подобни действия, макар и нечесто срещащи се, поставят пред етолозите въпросът: притежават ли животните в действителност това, което може да бъде наречено интелект? Могат ли животните, намиращи се на еволюционната степен на развитие по-ниско от приматите, да имат това, което ние назоваваме разум?

Действията на чаплата, използваща примамка, изглежда свидетелстват за това, че нейният мозък е способен да разработи план за действие, а също така и да прецени как да го приведе в изпълнение. Някои изследователи предполагат, че такива очевидни умствени способности могат да имат много видове, за които по-рано нищо подобно не се смяташе.

Американски етолози наблюдавали в Африка как един вид дребни маймуни използвали различни предупредителни сигнали при приближаването на орли, отровни змии или леопарди. Сродниците им, чувайки тревожните звуци, реагирали по съответния начин - катерели се по дърветата, криейки се от змиите, или се завирали в храстите, за да се спасят от орлите.

Етолозите се удивляват и на други примери за поведението на животните. Вълците и другите хищници използват сложна групова тактика за примамване и улавяне на жертвите си. Ястребите хвърлят камъни върху яйцата на някои птици, за да ги счупят. Някои животни се правят на ранени, за да отвлекат враговете си от своето потомство. Делфините и летящите мишки притежават, както се казва, обширни и извънредно сложни „езикови” запаси за общуване помежду си.

Въпреки трудностите при оценката на мисловните способности на животните много изследователи се надяват да намерят нови пътища за разкриване как дивечът определя своята жизнена стратегия.

Промяна на привичките

Във връзка с човешката намеса някои риби са изменили бързо своите привички. До преди известно време рибата морунаш, обитаваща Финския залив, се изкачваше да хвърля хайвера си в река Нарва. После отново се връщаше в залива. След построяването на язовирна стена на реката част от рибното стадо се оказва изолирано от залива. Сега морунашът се е приспособил към новите условия - рибата живее и се размножава в реките Нарва и Велика и в Чудското езеро.

Предпазлива ли е рибата?

Рибата, която веднъж е опитала кукичката на въдичаря или е налапала някоя блесна, впоследствие се отнася много предпазливо към всяка примамка. Ето защо в отдалечените водоеми, където „рибата”не познава човека с въдица, тя налапва примаката по - смело, отколкото в местата, които са често посещавани от риболовците. По същата причина там, където отиват много любители на подводния лов, е трудно да се приближиш към рибата на разстояние един изстрел на харпунната пушка.