Обичта към гнездото

Как птиците долитат до дома си

Крилатите от първата група се върнали да създават гнезда върху територията на биологическата станция

“Филопатрия ”- с тази доста красива дума зоолозите наричат привързаността на птиците към мястото, където се намира гнездото им. Известно е, че много животни имат необикновена памет за географското положение на дома си. Конете, котките, кучетата, костенурките се връщат по родните си места, даже и да ги откарват на големи разстояния. Ескпериментите с пощенски гълъби показали, че тези птици запомнят местоположението на жилищата си и в случаите когато растат не на свобода, а във волиери.

Поразителна е паметта на албатросите. Те се връщат в родната колония даже след 7-8 години “изгнание”. Това правят и 6 - месечните птици - това е възрастта, когато те започват уверено да летят и могат да запомнят жилището си отвисоко. Ландшафтът може да бъде изменен, но птиците долитат до дома си.

Но тези твърдо установени факти не позволяват на учените да отговорят на основния въпрос: какво от родната местност запомнят птиците? Каква информация им е нужна, за да се върнат? Изследователи от Руският зоологически институт провеждат екперимент с обикновени чинки. Птиците проявяват удивителна вярност към своето гнездуване. Още през първата година малките напускат гнездото и водят скитнически начин на живот, изчезвайки понякога на стотина километра. Но скоро обикновените чинки, по правило, долитат, за да създадат ново гнездо на мястото, където са се родили.

За съответния експеримент от гнездата на биостанцията избрали стотина пиленца на възраст от 6 - 11 денонощия. Поставили ги в голям волиер и най-напред ги хранели ръчно - с кокоши яйца, насекоми. В тези условия птиците расли здрави и бързо натежавали /както събратята им в родителските гнезда/. Когато станали на 30 - 40 денонощия, една група от птици била пусната от волиера на територията на биостанцията. Друга група /на възраст около 2 месеца/ откарали на разстояние 70 километра от биостанцията. Преди разселването всички птици били опрастенени, поради което през следващата година точно могли да бъдат преброени върналите се в родните гнезда.

Крилатите от първата група се върнали да създават гнезда върху територията на биологическата станция. Другата група птици не си дошла - не само върху територията на биостанцията, но и на мястото, където били разселени.

При обикновените чинки съществува “чувствителен” период на запомняне на родните места /на възраст от 30 до 40 дни/. За да се върнат там, на птиците е нужна свобода на преместването.

Безпокойство за панголините

Стара истина е: богат и разнообразен е животниският свят на Азия и Африка. И неслучайно бракониери и контрабандисти отдавна са обърнали поглед към този доста приличен източник на печалби. За добрия бизнес не може да има прегради. Много често той командва и модата.

Азиатските и африканските пандолини започнаха да остават без кожите си. Някой беше решил през 70-те години, че е модно да се носят ботуши, направени от здравата и люспеста кожа на панголините. От 7-те вида, обитаващи най-топлите части на двата континента, само един е запазил числеността си и не е заплашен от изчезване. На бракониерите не им е лесно, панголините са нощни и тихоходни животни. Нужни са специални методи за унищожаването им. Те са кротки същества, които чрез червенообразните си езици лапат в нощната тъма мравки и термити.

Но кожите и месото им са достатъчно ценени. Вносът на такива кожи обикновено се реализира по нелегални пътища и все повече нараства. Независимо, че търговията с подобен род стока е регламентирана с различни международни конвенции, бизнесът и тук налага жестоките си закони. И затова много от специалистите, занимаващи се с природохрана, са обезпокоени от съдбата на панголините.