Труд
Автор:
Румен Михайлов
Шефката на МВФ настоява да се премахнат вътрешните пазарни бариери в Европа
Влиятелният италиански всекидневник “Република” публикува интервю с управляващата директорка на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Миналата седмица сънародничката ни бе в Банкок, където ръководи годишната среща на представителите на 191-те страни-членки на мощната планетарна финансова институция. Работата на форума бе отразена от специалния пратеник на авторитетния италиански вестник Франческо Манакорда, който успя да разговаря с Георгиева и “Труд News” публикува интервюто без редакторска намеса поради важните за Европейския съюз изводи и предложения в него.
“Управляващият директор на МВФ призовава Европа да направи повече по отношение на производителността и единния пазар: “Растежът не е силен!” “Ако само вървите, ще изостанете. Трябва да тичате.” Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, отправя ясно послание към Европа. В края на седмицата, изпълнена със срещи с представителите на 191-те държави членки на Фонда и белязана от едно крещящо отсъствие - това на министъра на финансите на САЩ Скот Бесент, родената в България възпитаничка на софийския Университет “Карл Маркс”, която вече седем години заема една от ключовите позиции в световната икономика, вижда “както оптимизъм, така и поводи за безпокойство”. Оптимизмът произтича “от устойчивостта на световната икономика, от потенциала на изкуствения интелект и от стопанската динамика на Азия. Но изкуственият интелект за Георгиева “е и източник на тревога наред с инфлацията, високите нива на задлъжнялост и ескалиращите климатични рискове.”
Според Фонда световната икономика е устояла на поредица от сътресения като се започне от енергийната криза, но именно поради тази причина всяка държава трябва да действа бързо, за да “сложи ред в дома си”, тоест в публичните си финанси и да намали дълга, преди да настъпи следващата криза. Достатъчно ли е това в свят, който в момента преминава през толкова сериозни сътресения?
“Възможностите за маневриране в публичните бюджети са изчерпани вследствие на многократните сътресения, с които се сблъскахме през последните години и няма време за губене, за да бъдат те възстановени. Това не е лесна задача, когато исканията идват от толкова много посоки - подготовката на икономиката за бързото навлизане на изкуствения интелект, гаранцията, че хората притежават уменията, необходими за интегриране в тази нова икономика, както и продължаваща адаптация към климатичните промени. Въпреки това, фискалната дисциплина е от съществено значение. Не знаем какво ще бъде следващото сътресение, но знаем, че такова със сигурност предстои.”
Италия полага усилия да предотврати по-нататъшно влошаване на публичните си финанси. Икономическият растеж обаче остава слаб - прогнозира се да бъде под 1% за 2026 г. Какъв е коментарът Ви?
“Искам да изразя уважението си към Италия, където правителството успя да намали дефицита. Това вече е видимо - макар ефектът все още да е скромен, но тенденцията към спад определено е положителна стъпка. Икономическият растеж обаче е предизвикателство за голяма част от Европа. В Италия, както и в други страни, той не е достатъчно силен, за да доведе до подобряване на жизнения стандарт и да осигури по-големи ползи за хората.”
Икономическият растеж е слаб и в еврозоната - вашите прогнози сочат ръст от 1,1% за 2026 г. При тези условия, откъде могат да се намерят ресурси за намаляване на дефицитите?
“Единственият начин да се създаде повече пространство за маневриране в публичните бюджети е чрез по-ускорен растеж. А Европа все още може да повиши потенциала си за растеж, като завърши изграждането на Единния пазар. Виждам признаци, че това най-накрая започва да се случва - налице е напредък в Съюза по отношение на капиталовите пазари и банковия съюз, както и по признаването на необходимостта от налагането на “28-ми режим” (доброволна европейска правна рамка, която би позволила на компаниите да оперират на Единния пазар, без да се налага да се съобразяват с 27-те различни национални законодателства - бел. “Република”) Освен това се признава необходимостта от интегриране на европейската енергийна система, а всичко това са неща, които трябва да бъдат направени възможно най-скоро.”
А какво ще кажете за международното сътрудничество? Не е ли то изложено на сериозен риск, предвид новата позиция, заета от САЩ?
“Имаме 191 държави - членки и дори тук, в Банкок, успяхме да постигнем съгласие по редица въпроси и да изготвим обща декларация, която всички подписаха. Когато представяме обективни, безпристрастни анализи и препоръки, които държавите могат да разпознаят като основополагащи за собствените си интереси, това създава подходяща среда за диалог. Днес е по-трудно да се поддържа единство между държавите, но не е невъзможно. Понякога се шегувам, че работата ми прилича на това да паса 191 котки. Но, за щастие, аз си падам по котките!”
Доста свадливи котки, междувпрочем...
“Съвсем сериозно - държавите наистина имат различни интереси и в момента са подложени на натиск от собствените си граждани, именно защото промените настъпват толкова бързо, а сътресенията следват едно след друго. И все пак, сътрудничеството прави намирането на решения по-възможно, отколкото ако такова липсва. Освен това търговията укрепва икономиките. Ролята на Фонда е именно да насърчава това сътрудничество и да показва ползите от него. В крайна сметка, държавите си сътрудничат не от някакво чувство за благотворителност, а водени от добре осмислен собствен интерес.”
Вие бяхте заместник-председател на Европейската комисия. Твърдите, че Европа трябва да инвестира повече, но как може да го направи, когато икономическият растеж е толкова муден?
“Преди всичко, Европа трябва да спре да си вреди сама. Вътрешните бариери, които все още съществуват, се равняват на мита от 40%. Изчислили сме, че липсата на интегрирана енергийна система оскъпява енергията с 10%. А отсъствието на наистина ефективен Съюз на капиталовите пазари означава, че 300 милиарда евро европейски спестявания вместо да работят в рамките на Европа, в полза на европейците, в момента те се намират в Съединените щати.” Накратко, Европа всъщност е много богата и разполага със страхотни таланти. И все пак, тя е спряла по средата на пътя към икономическа интеграция - процес, който би я направил по-силна. Затова, на първо място, тя трябва да премахне пречките, които източват ресурси от европейската икономика. На второ място, трябва да се признае, че публичните средства няма да бъдат решението за просперитета на Европа - решението ще бъде частният капитал. Ето защо обществените средства следва да се използват за премахване на пречките пред частния капитал.
Какво означава това в конкретен план?
“Това означава, че трябва да инвестираме в научни изследвания, да инвестираме съвместно, а не всяка държава поотделно, в отбраната, както и да създадем условия за конкурентоспособност. Не е разумно да се предоставят преференции на посредствени компании само защото са местни фирми. Като европейка вярвам, че ЕС би могъл да постигне много повече, ако си постави по-висока цел - една по-интегрирана Европа. Мащабът има значение!”
За да приведат в ред публичните си финанси, ще трябва ли държавите от ЕС да реформират основно своите системи за социално осигуряване?
“Трябва да си дадем сметка, че някои необходими реформи не са осъществени навсякъде в Европа. Тук, в Банкок, научих, че в Исландия хората могат да се пенсионират едва на 72-годишна възраст. Имаме голям късмет на нашия континент, тъй като живеем по-дълго. Но не всеки осъзнава, че по-дългият живот означава, че трябва да работим по-дълго и да продължим да допринасяме за обществото. Освен това стои въпросът за публичните разходи - те трябва да бъдат насочени към повишаване на производителността. Европа е чудесно място - всеки иска да отиде там на почивка - но изоставаме по отношение на производителността. Ами нашите нива са едва 70% от тези в Съединените щати!”
Да се върнем към темата за социалното осигуряване: как трябва да действат държавите?
“Като идентифицират най-уязвимите членове на обществото - онези, които наистина се нуждаят от закрила, тъй като не всеки има нужда от еднакво ниво на подкрепа. В това отношение ние можем да бъдем полезни, тъй като изготвяме обективни анализи за всяка отделна държава. Можем да посочим и други примери, които са приложими за Европа. Нещо повече - Европа трябва да има повече вяра в себе си.”
Не са ли прекалено песимисти европейците?
“Участвам в много срещи и ми прави силно впечатление колко самокритична може да бъде Европа. В действителност много неща вървят добре - като се започне от научните изследвания, където Европа е лидер в редица сектори. Освен това имаме много по-добър баланс между работата ни и личния живот, отколкото при мнозина други. Но не можем да си позволим да изостанем в свят, който се развива толкова стремително. Скоростта на промените - дори от нашата гледна точка - е невероятна. И ако мога да дам един съвет на Европа, той е: Действайте по-бързо!”
