Изложба ни връща към чара на българската фотография от 60-те и 70-те години на XX век

„Тиха сила“ се открива в галерия „Синтезис“

Поглед към творчеството на осем жени 

Преплитането между професионалната задача и авторското търсене

Непоказвани досега снимки и материали от личните архиви на авторките

На 20 октомври от 18:30 ч. галерия “Синтезис” се открива изложбата “Тиха сила - Дамската група в българската фотография от 60-те и 70-те години на ХХ век”. Курирана от Надежда Павлова, експозицията представя творчеството на осем фотографки - Деяна Стаматова, Кирилка Савова, Лиляна Георгиева, Лоте Михайлова, Петра Атанасова, Румяна Бояджиева, Румяна Чапанова и Янка Кюркчиева, които се утвърждават на българската фотографска сцена през втората половина на ХХ век. Откриването ще се състои в присъствието на две от авторките - Румяна Чапанова и Кирилка Савова.

Изложбата събира познати произведения, непоказвани досега фотографии и материали от личните архиви на авторките. В основата є стоят няколко дарения, постъпили в архива на Националното сдружение “Фотографска академия - Янка Кюркчиева”. Чрез фотографии, контактни листове, работни копия, писма, дипломи и публикации от периода експозицията проследява професионалния и творческия път на осемте жени и поставя въпроси за мястото им във визуалната култура на социалистическа България.

През 60-те и 70-те години жените започват да заемат все по-видимо място в професионалната фотография у нас. Те работят за периодичния печат, създават репортажи, портрети и фотографии по редакционни задачи, но едновременно с това развиват собствен художествен език, участват в изложби и международни конкурси и получават престижни отличия.

Сред ранните им успехи са златният медал на Лоте Михайлова от Втората национална фотоизложба през 1963 г., наградата на “Photokina” в Кьолн, присъдена на Румяна Бояджиева през 1966 г., както и изборът на нейната фотография “Най-развълнуваните” за плакат на World Press Photo в Хага през същата година.

“Ние, заедно с Румяна Бояджиева и Деяна Стаматова, бяхме една силна вълна в нашата журналистика. Имена, за които не можеше да не се говори. Ние просто кипяхме”, спомня си Кирилка Савова за този период.

Един от основните акценти в изложбата е преплитането между професионалната задача и авторското търсене. Фотографии, създадени за конкретни публикации или поръчки, впоследствие се превръщат в самостоятелни произведения, участват в изложби и печелят награди. Сред примерите са серията “Щедростта на Посейдон” на Лиляна Георгиева, “Режисьорски мигове” на Румяна Бояджиева, балетните фотографии на Кирилка Савова и “Портрети без четка” на Румяна Чапанова.

Наред с професионалните си ангажименти всяка от авторките развива собствени теми и интереси. Деяна Стаматова работи с голото тяло, Петра Атанасова снима Родопите, Лоте Михайлова изследва майчинството и връзката между поколенията, а Янка Кюркчиева експериментира с цветни фотографски техники.

Изложбата разглежда творчеството им и в контекста на идеологическите и институционалните рамки на времето. Каква е ролята на тези фотографки в пропагандата? Къде преминава границата между редакционната задача и авторската работа? До каква степен са разполагали с творческа свобода? Това са част от въпросите, които “Тиха сила” поставя, без да свежда работата им единствено до продукт на политическата система или до напълно независими от нея художествени жестове.

Особено място в експозицията заемат архивните материали и ретроспекцията на присъствието на авторките в списание “Българско фото”. Публикуваните през годините творчески портрети, критически текстове и документални свидетелства разкриват както начина, по който фотографките са били представяни пред публика, така и процеса на утвърждаването им в професионалната среда.

“Тиха сила” е диалог през времето с осем жени, с които можем да общуваме чрез запазените фотографии, вещи и думи. Кутиите, които някога са затворили, днес отваряме отново и от съхранените фрагменти разказваме техните истории, пише кураторката Надежда Павлова.

Изложбата предлага нов поглед към важен период от историята на българската фотография, като насочва вниманието към индивидуалните творчески пътища на осем авторки и към сложните отношения между професия, художествена практика и обществена среда.