Труд
Автор:
Труд онлайн
Разглеждаме Черно море като глобална продоволствена артерия
Първото, което екипажът на българския ферибот „Диоскурия“ е забелязал от нападението срещу товарен кораб в изключителната икономическа зона на страната им в Черно море в ранните часове на 6 октомври, е бил отдалечен взрив на 70 мили от крайбрежния град Бяла. Турският кораб „Алфа Ватан“, пътуващ към румънското пристанище Сулина, беше ударен от дронове, за които се подозира, че са руски – въздушни и морски. Пристигайки на мястото на инцидента, екипажът на „Диоскурия“ откри в водата преобърната спасителна лодка и спасителни жилетки. Нямаше обаче никакви следи от 10-членния екипаж на „Алфа Ватан“. Шест дни по-късно дронове удариха друг кораб край бреговете на България – „HS Dignity“. Загинаха единадесет членове на екипажа, пише The Guardian.
До четвъртък атаките бяха навлезли във въздушното пространство и териториалните води на Румъния. Два танкера за химически продукти, „Wine Trader“ и „Yara J“, бяха атакувани и оставени да горят. Още седем моряци бяха в неизвестност.
Членове на екипажа на „Able“, който беше повреден при атака с дрон, слизат от кораб на българската гранична полиция във Варна след спасителна операция. Снимка: Петко Момчилов/Reuters
Атаките срещу шест кораба за 10 дни – „Able“ и „Chelsea-3“ също бяха ударени – отбелязаха драматично ескалиране на морски конфликт, който натиска границите на НАТО.
Докато световното внимание беше насочено към рисковете за моряците, преминаващи през Ормузкия пролив, през последните месеци Черно море се очерта като по-опасният проход, като за седмица и половина загинаха повече моряци, отколкото американски военнослужещи, убити през цялата война в Иран.
Морският застраховател и анализатор на риска „Амбри“ предупреди, че не се очертава край на заплахите за товарния морски транспорт в Черно море, включително за зърно и петрол, и че цените на застраховките за преминаване през тези води са скочили драстично. Томас Алекса, старши анализатор в „Амбри“, отбеляза рязко увеличение на честотата на атаките, започнало през юли. Смята се, че руските сили са отговорни за 80% от тях.
Според него последните загуби на човешки животи са били утежнени от атаки от типа „двойно ударение“, включващи въздушни и наземни дронове, като последните често пренасят до половин тон експлозивен товар. По-малките плавателни съдове, които използват предимно системата от канали по Дунав, са потъвали бързо.
Резултатът е рязък спад в броя на корабите, посещаващи Украйна.
Застрахователните премии са скочили, а моряците и операторите все по-нежелаещи да оперират в басейна на Черно море, дори на кораби, които нямат връзка с украински товари.
По-голямата част от над 60-те смъртни случая на моряци в Черно море от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. са настъпили през изминалата година. През септември Съвместният военен комитет, представляващ лондонския застрахователен пазар, предприе стъпки за разширяване на зоните с висок риск в Черно море, така че да обхванат целия басейн, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.
Заплахата не се ограничава само до Черно море. Атаките срещу украинските пристанища на Черно море също са се увеличили рязко през изминалата година. Според експерти редица фактори допринасят за разширяването и ескалацията на конфликта към бреговете на страните от НАТО. Русия отговори на географското разширяване на украинските удари срещу своя „сенчест флот“ от петролни танкери, като засили ударите срещу украински селскостопански товари – ключов компонент на икономиката на Киев.
Тъй като корабите търсеха по-безопасно преминаване по-далеч от бреговете, заплахата се промени: от морски мини към дронове с все по-голям обсег.
Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, заяви след потъването на „Алфа Ватан“:
„Търговските кораби – и невинните екипажи – са под прицел, като вече има загубени човешки животи в морето.“
В изявление пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа полковник Джоби Ример, старши британски военен съветник, заяви: „Атаките, които не правят разграничение между военни цели и граждански кораби, или които се очаква да причинят прекомерни странични щети на цивилни лица и граждански кораби в сравнение с очакваната военна полза, могат да нарушават международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН по морско право.
Операторите предупредиха за по-широкото въздействие върху търговията в Черно море, включително от българските пристанища. В неотдавнашно интервю за българската телевизия собственикът на корабна агенция Тодор Георгиев предупреди, че Черно море е изложено на опасността да се превърне в „мъртва зона“.
Българските власти призовават ЕС и НАТО да подкрепят усилията за засилване на сигурността, като същевременно работят с Турция и Румъния за повишаване на регионалната сигурност.
„Нямаме ясни и убедителни доказателства, за да приписваме отговорност на която и да е от страните“, заяви Радев. „Въпреки това, както вече посочих, логиката подсказва, че резултатът е в полза на Руската федерация.“
Тъй като руските удари по корабния транспорт се приближават все повече към границите на държавите-членки на НАТО, те представляват нарастващи предизвикателства за сигурността на организацията за взаимна отбрана, която вече се сблъсква с разрастващата се хибридна война на Москва в цяла Европа. Спекулира се, че засегнатите страни от НАТО може да бъдат принудени да прибегнат до член 4 от договора на организацията – стъпка под прибягването до член 5 за взаимна самоотбрана.
Активиран вече два пъти във връзка с войната в Украйна – непосредствено след руската инвазия в Украйна през 2022 г. и от Полша през 2025 г., след като руски дронове нарушиха въздушното пространство на Варшава – той изисква провеждането на официални кризисни обсъждания относно заплаха за сигурността.
В четвъртък Марк Рюте, генерален секретар на НАТО, се срещна с Радев и Никушор Дан, президентът на Румъния, за да обсъдят сигурността в Черно море. Рюте заяви: „НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество с нашите съюзници в Черно море, като адаптира нашата позиция по отношение на възпирането и отбраната според нуждите.“
„Разглеждаме Черно море като глобална продоволствена артерия“, заяви румънската външна министърка Оана Тоиу на конференция по въпросите на сигурността във Варшава миналата седмица. „За съжаление, в момента то е най-смъртоносното море по отношение на броя на жертвите сред моряците през последните месеци. Това означава, че трябва да увеличим инвестициите си в сдържане и отбрана.“
Дамиен Шевалие, директор по морска безопасност в Международната морска организация към ООН, предупреди миналия месец за дългосрочното въздействие върху корабоплаването, причинено от атаки, свързани с конфликтите в Украйна и Близкия изток.
