Посланието беше, че европейската перспектива е отворена, но следващата стъпка трябва да бъде направена от Скопие
Искането за среща между външните министри на Северна Македония и България, появило се след поредното посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие, отново поставя един на пръв поглед прост въпрос: има ли всъщност нови неща за договаряне между София и Скопие? Защото старите са обсъждани многократно!
Отговорът става по-ясен, ако внимателно прочетем посланието на председателя на Европейската комисия.
Урсула фон дер Лайен заяви в Скопие, че мястото на Северна Македония е в Европейския съюз, но посочи и че страната трябва да направи “една ключова стъпка”, за да продължи напред и да отвори клъстера “Основи”. Става дума за конституционните промени, чрез които българската общност трябва да бъде вписана сред останалите общности, посочени в конституцията на Република Северна Македония.
Следователно председателят на Европейската комисия не предложи нов компромис вместо договореното през 2022 г. Не каза и че България и Северна Македония трябва отново да предоговорят условията за започване на същинските преговори. Напротив. Посланието беше, че европейската перспектива е отворена, но следващата стъпка трябва да бъде направена от Скопие.
Защо тогава е необходима срещата в София?
След разговора с фон дер Лайен премиерът Християн Мицкоски съобщи, че именно председателят на Европейската комисия го е насърчила да използва предстоящото посещение на външния министър Тимчо Муцунски в София във връзка с Коридор VIII, за да бъде поискан разговор с българската страна.
Това е положително развитие, защото България и Северна Македония трябва да разговарят. Между две съседни държави има десетки практически въпроси - транспортна свързаност, икономика, култура, образование, трансгранично сътрудничество, сигурност.
Но има една съществена разлика между диалог и предоговаряне на вече приети европейски условия.
Преговорната рамка от 2022 г. вече съществува и е приета консенсусно от всички държави членки на ЕС. Тя не е едностранен български документ. Тя е част от европейския механизъм за присъединяване на Северна Македония. Следователно няма опция за ново договаряне!
Гаранции срещу какво?
Поради нежеланието да приеме този факт Християн Мицкоски от месеци прокарва като втора защитна линия настояването да получи гаранции, че след вписването на българите в конституцията няма да последват нови български условия и нови блокади.
На пръв поглед това звучи логично, но има един фундаментален проблем.
Нито български, нито европейски министър-председател или външен министър може да гарантира, че след пет, десет или петнадесет години няма да възникнат нови проблеми. Европейският съюз може да гарантира правилата и процедурите, но не може предварително да гарантира бъдещото поведение на една държава.
Истинската гаранция срещу появата на нови проблеми се намира преди всичко в самата Северна Македония. Ако българската общност бъде призната като равноправна част от обществото и ако нейните представители могат свободно да заявяват своята идентичност; ако могат да създават свои организации; ако не бъдат подлагани на институционален, обществен или медиен натиск; ако нападенията срещу тях бъдат разследвани своевременно и без политически привкус - тогава откъде би възникнал следващият конфликт?
Най-добрата гаранция е доволният гражданин
Има една проста формула, която в Скопие като че ли все още не искат да видят. Ако македонските българи са доволни от отношението на собствената си държава към тях, те няма да бъдат противници на европейската интеграция на Северна Македония. Напротив - те ще бъдат сред основните є поддръжници.
Така, както в миналото ВМРО при Тодор Александров и Иван Михайлов формулира идеята за независима Македония, основана върху равноправието на исторически присъстващите народности. Това означава не само формално вписване на българите в конституцията. Означава реално спазване на техните човешки права.
Означава и правото на историческа памет - включително правото хората свободно да изследват и разказват историята на собствените си семейства, без тя да бъде административно или политически пренаписвана.
Означава реабилитиране на жертвите на политическите репресии от югославския комунистически период.
Означава последователно отваряне на архивите на репресивния апарат - включително документите на УДБА и КОС - така че обществото да може да научи как са функционирали механизмите на наблюдение, преследване и политическо насилие. Означава и държавните институции ясно да се разграничат от организираните кампании в социалните мрежи, които разпространяват исторически фалшификации, използват език на омразата и отправят претенции към съседните държави.
Историческите рани не изчезват, когато държавата забрани да се говори за тях. Те започват да зарастват, когато истината за тях може свободно да бъде установена. Това не е анти-македонска политика. Тъкмо обратното - това е нормалният европейски модел за справяне с наследството на тоталитарните режими.
А ако проблемите продължат?
Тогава никаква декларация от София не може да гарантира, че въпросът никога повече няма да бъде поставян.
Ако граждани на Северна Македония с българско самосъзнание продължат да подават сигнали за дискриминация, натиск или насилие, ще има нови жалби. Ще има нови съдебни дела. Ще има нови сигнали до европейските институции. Ще има нови проверки. Ще има нови европейски доклади. И неизбежно ще възникват нови политически проблеми.
Не защото България предварително ги е планирала, а защото Европейският съюз е общност, в която състоянието на основните права е част от самия процес на присъединяване.
Тестът вече е започнал
Затова няколко конкретни случая придобиват значение, което надхвърля съдбата на отделните хора.
Случаят с Християн Пендиков в Охрид; отношението към Люпчо Георгиевски и българския културен клуб в Битоля; случаят с Ива Михайлова от Кочани - това са различни казуси и всеки трябва да бъде разглеждан според конкретните си факти. Но начинът, по който институциите в Северна Македония ги третират, ще показва нещо много по-важно: може ли гражданин на тази държава свободно да заявява българската си идентичност и да разчита на същата защита на закона като всеки друг?
Това вече не е само български въпрос. Европейският парламент изрично настоява Северна Македония да предотвратява и щателно да разследва речта и престъпленията от омраза, включително когато са насочени срещу представители на българската общност.
Следователно отношението към тези случаи ще бъде един от практическите показатели дали Скопие възприема европейската интеграция само като дипломатически процес, или като вътрешна трансформация на държавата.
ЕС вече участва
От Скопие постоянно чуваме и друго искане - Европейският съюз да бъде включен в намирането на решение между България и Северна Македония. Но Европейският съюз вече е включен. Преговорната рамка от 2022 г. е именно резултат от европейското участие.
Затова възниква логичният въпрос: ако искаме Европейският съюз да бъде арбитър, готови ли сме да изпълним онова, което Европейският съюз вече е решил? Вписването на българите в конституцията не решава автоматично всички проблеми. То отваря вратата към решаването им по европейски начин.
И тук стигаме до странното определение на Християн Мицкоски за очакваната среща между двамата външни министри в София. След като първоначално представи диалога като необходима следваща стъпка, той вече свали очакванията до неформален разговор - или, както сам се изрази, среща “на коньопой”.
Няма особено значение дали министрите ще разговарят в официална зала, в коридора или “на коньопой”. Важно е за какво ще разговарят.
В такъв случай най-полезният разговор би започнал с въпроса:
Какви гаранции ще
даде Северна Македония на собствените си граждани?
Ако отговорът е равноправие, свобода на самоопределението, защита от дискриминация, свободен достъп до историческата памет и еднакво действие на закона, необходимостта от бъдещи български или европейски условия постепенно ще изчезне сама.
Защото най-сигурната гаранция за европейското бъдеще на Северна Македония не се намира нито в София, нито в поредната дипломатическа декларация. Тя се намира в самата Северна Македония - в начина, по който държавата се отнася към собствените си граждани.
Труд
-2-thumb-715x402.webp)
