Анна-Мария Гюзелева: Никола Гюзелев беше много притеснен за съдбата на България

Ужасно е, че вече има и работещи хора, които нямат средства да се хранят достатъчно 

Когато се изказвахме против влизането на еврото, умнокрасивите ни се подиграваха, но сега се видя истината 

Фамилията Гюзелева, която приема след брака си със световноизвестният ни оперен бас Никола Гюзелев, отива много на красивата Анна-Мария. Със своята визия и талант, тя впечатлява не само големия ни певец, но и легендарни имена като Бернардо Бертолучи, който ѝ надписва снимка, с посвещение - “на най-красивата българо-пармиджанка”. Като актриса Анна-Мария Гюзелева се е снимала в над 50 филма и сериали, предимно в Италия и си е партнирала със звезди, като София Лорен, Франко Неро, Микеле Плачидо, Ванеса Редгрейв и много други. В България, почти 10 години, тя води рубриката “Крупен план” за предаването “Добро утро” на БНТ. Освен актриса и журналист, харизматичната българка е също така тв-продуцент, хореограф и поетеса, с няколко престижни награди. По повод 90-години от рождението на Никола Гюзелев, Анна-Мария се е заела с организацията на редица събития у нас и в Италия. През септември, в Сполето-Умбрия, ще бъде представена монографията-каталог за Гюзелев, а през октомври в Парма ще има концерт и малка изложба в негова чест. Същият месец и в БАН ще има концерт-изложба за именития ни бас.

- Г-жо Гюзелева, през 2026-та големият ни бас Никола Гюзелев щеше да навърши 90 години. С какви събития ще отбележите този юбилей? 
- Той е роден на 17-ти август, но цялата 2026-та година е посветена на него и както се казва е “годината на Гюзелев”. Фондация “Никола Гюзелев” ще осъществи около 15 събития. Много се радвам, че и Фондация “Борис Христов” имат проекти в памет на Никола Гюзелев през тази година. Някои от нашите събития ще са в Рим, Сполето и Парма, но повечето ще са у нас. Цялата поредица от събития започна със Софийска опера, която на пети април посвети на него спектакъла “Дон Карлос”. След това беше събитието в СГХГ, където бе представена току-що излязлата монография-каталог “Рицарят на операта”, с текстове за него на три езика, фотоси от значимите му роли и картини. Дарихме и две негови творби на Градска галерия. Месец май ще е доста натоварен, защото е предвидено да се монтира паметната плоча на фасадата на дома, където е живял с родителите си.

Никола Гюзелев пред негов автопортрет

- Предстои и БНТ да излъчи филм, посветен на Никола Гюзелев...
- Да, той ще бъде излъчен в рубриката “БНТ представя”. Очаква се и БНР да издаде диск, посветен на 90-годишнината му. През юни ще имаме две, или три събития, в неговия роден град Павликени, където преди 10 години нарекоха на името му Летния театър. Там ще открием официално плочата с неговия лик пред Историческия музей. Ще има и изложба с прожекция на филм. На 17-и ноември честването на 90-годишнината му ще продължи с връчването на 6-тата международна награда “Никола Гюзелев” за талантливи изпълнители в оперното и изобразителното изкуство. През декември ще бъде откриването на негов паметник на площад “Никола Гюзелев”, на ул. “Цар Иван Асен II”.

- Какво беше отношението към легендарния ни певец Никола Гюзелев в Италия. Всички знаем, че там оперното изкуство е издигнато в култ?
- Не само, че е издигнато в култ - Италия е родината на мелодрамата, тоест на операта и освен Милано, Парма се смята за един от основните оперни градове и ако човек има успех там, ще го има навсякъде! Буквално го носеха на ръце и неслучайно той посвети на Парма голяма част от живота си. Но той обичаше най-много България, която също го ценеше, уважаваше и отличаваше с награди, въпреки че след 10-ти ноември имаше голям спад в положението на целия ни народ и нямаше субсидии в културата... Публиката започна да се завръща години след това, а Никола усещаше с всичките си сетива този труден период за страната и културата ни, а ситуацията и днес не е толкова добра, колкото ни си иска.

Пенсионерите и преди не бяха добре, но сега след еврото...

- Според Вас, кой е най-големият връх в уникалната кариера на Никола Гюзелев?
- Много са, но може би това, че публиката във Виена цели 36 пъти го е викала на бис и го е карала да излиза пред завесата! Това го е описал и Александър Абаджиев в своята книга за него. Гюзелев е пял в най-престижните оперни театри в Лондон, Москва, Париж, Япония, Щатите, Южна Америка и мн. други и навсякъде е бил един от най любимите изпълнители.

На удостояването на Гюзелев със званието “Доктор хонорис кауза” на БАН, с дъщеря им Адриана

- През 2028-ма година ще станат 50 години от Вашия филмов дебют в известния сериал “Пътят към София”. Планирате ли да го отбележите по-специално?
- Предполагам, че такава годишнина ще се отчете по някакъв специален начин. Чествах юбилей и през 2018-та година, когато направихме голям спектакъл “На България с любов” и отново се прожектира “Пътят към София”. След това, през 2024-та година чествах моя личен юбилей.

- Вие сте не само актриса, но и хореограф, продуцент, поетеса и журналист. С какви проекти сте се захванали в момента и да очакваме ли нови роли от Вас? 
- Надявам се да се появят такива и в България. В момента участвам като копродуцент в италианската продукция “Да си кажем думата”, за която очакваме финансиране от Италия. Преди това в България, по повод 80-годишнината на Гюзелев, с Олег Ковачев кандидатствахме за подкрепа на филм за него, но колегите не се отнесоха никак добре. Някои от доводите им да не приемат нашия проект бяха, че аз съм имала повече опит в Италия, отколкото в България и пр. странности... Кандидатствахме и втори път, пак тогава, като този път ни отказаха с оправданието, че “няма за какво - няма никаква годишнина!”, което нямаше общо с истината... Аз съм била няколко пъти в комисия към НФЦ и съм виждала как се прави така, че да печелят едни и същи хора...

- А каква беше болката на Никола Гюзелев за България, защото той много е обичал страната ни?
- България беше на първо място в сърцето му, както и в това на Борис Христов. Неслучайно Никола непрекъснато е пял в оперните театри у нас. Надявам се някои от тях да отразят неговата 90-годишнина. Иначе, той беше много притеснен за съдбата на България и взимаше присърце всички лоши ситуации, вкл. и това, което се случи с Жан Виденов.

Корицата на монографията “Рицарят на операта”

- Според Вас какво би казал за ситуацията в страната ни в момента?
- Добре, че не ги видя тези осем правителства в продължение на пет години, защото наистина много се вълнуваше от това, което се случва у нас. Въпреки всичко, той беше оптимист, както и аз, и винаги е смятал, че нещата ще се оправят, колкото и да е трудно. България има тежка съдба, но за да поддържаме надеждата, нека си спомним думите на Ванга: “България ще се запази, ще преживее всичко и ще се спаси!” Познавах се лично с нея и нещата, които ми каза се сбъднаха. Чета и книгите за Ванга и се възмущавам от публикации в социалните мрежи, в които излизат нейни прогнози, едва ли не по дати, а тя никога не е употребявала конкретни години. Всички обичаме България и се надяваме да дойде по-светло бъдеще, но трябва да престанем да чакаме някой да ни спаси отвън. Дали ще имаме един добър лидер ще бъде само в плюс, но всичко наистина зависи от нас, видяхме го и сега с по-голямата избирателна активност.

- Вие в Италия ли бяхте, когато те влязоха в еврозоната и там имаше ли същото повишаване на цените, както у нас?
- Работата е там, че сега някои хора започнаха да вият - ау, колко било лошо, а когато такива като мене се изказваха против влизането на еврото - с данни за Италия и Франция, тогава умно-красивите ни се подиграваха. Факт е, че тези страни и досега не могат да се възстановят в някои сектори. Сега всички виждаме, че нещата са дори по-лоши от очакваното, но за мен беше ясно какво ще стане и затова говорех по темата, обаче... Можем само да си представим как се чувстват пенсионерите. Често минавам покрай градинката на църквата “Свети Георги” и онзи ден гледам една жена, напъхана в бръшляна. В бързината не я загледах, но на връщане минах пак оттам и видях, че седи и държи чашка за просия, а видимо не беше лошо облечена, не беше и от клошарите. Спрях се и я поздравих, а после и оставих нещо и си викам: “До тук ни докараха!” И преди не бяха добре пенсионерите, но сега... Виждам и познати, не само пенсионери, а и такива на заплати - отслабнали с по пет-шест кила, и тези, с които съм по-близка ми признават, че са отслабнали така от неядене! Нямат средства да се хранят достатъчно, което е ужасно! Много е тежка ситуацията, но се надявам българинът, който е жилав, да излезе от ситуацията. Ако Гюзелев беше жив, нямаше да му е лесно, защото наистина взимаше много присърце всичко.

- На какво Ви научи и как Ви промени животът с Никола Гюзелев?
- Колкото и да е странно, понеже и двамата сме зодия Лъв, но той ми вливаше спокойствие и уравновесеност, въпреки че също беше емоционална личност и се палеше от различни идеи. Все пак, възрастта и опита си оказват влияние, а аз бях доста по-млада, когато се събрахме... Едно от нещата, които възприех от Никола е да не си слагам нещата много на сърце и да не се ядосвам толкова. В неговата кариера и живот е имало много несправедливости и на базата на този опит той ми даваше пример да не обръщам внимание на злонамерени простаци...

- Вие бяхте ли негова почитателка, преди да се влюбите?
- Е, разбира се! Понеже аз учих в Хореографското училище и ние на практика живеехме в Операта и Музикалния театър. В момента, когато се запознахме, вече играех във “Валпургиева нощ” от операта “Фауст”. Бях в образа на Клеопатра и гримьорът ме попита дали Гюзелев ми харесва, а аз: “Да, разбира се, че ми харесва!” Беше предал думите ми на Никола, а него също го питал дали му харесвам и той отговорил положително... Тогава не знаех, че ни е питал и двамата, после се разбра. (Смее се.)

- Истина ли е, че са Ви заключили в една вила, за да съберете смелост да се ожените?
- Да, направиха го нашите бъдещи кумове - Изидор Соломонов и съпругата му Искра. Ние имахме три семейства кумове, под-кумове, над-кумове... Тогава те ни казаха: “Докога така ще ви гледаме - хайде решавайте!” Ние бяхме заедно вече от година и те взеха, че ни заключиха в една стая у тях! Направиха го малко театрално, но даде резултат. (Смее се.) 

- С прочутия ни оперен бас срещахте ли много завист и препятствия в съвместния Ви живот?
- Е, да, например, не бяха минали и пет години от сватбата ни и се обаждаха доста нагло да питат дали е вярно, че се развеждаме. Аз вдигах телефона и им казвах: “За ваше съжаление - не!” (Смее се.) Нямаше минимален процент истина в това. Имало е и други разочарования. Докато Никола пееше в Щатите, където имаше ангажименти от много години и някой беше казал: “Внимавайте, че брат му е в ЦК на БКП!” Този слух за известно време го отдели от Щатите, защото тогава там имаше фикс-идея, ако някой е комунист, но после той отново се върна в “Метрополитън” и в другите театри, явно защото бяха разбрали, че не е верен слуха за него...

- Какъв съпруг и баща беше големият ни певец?
- Той е един от немногото, които успяха да имат семейство и деца и да го съчетаят с една голяма кариера. Трудно е, защото гласът е като инструмент и трябва да се поддържа на много високо ниво. Напрежението е огромно и въпреки всичко, както пише и в книгите за него - той някак успя да не пожертва семейството заради кариерата, както и обратното...

- Сигурно не сте безразлична и към проблемите у нас със здравеопазването, образованието и културата?
- Как ще съм безразлична?! За културата - познавам много добре ситуацията и сега имам опасения какъв министър ще ни сложат, защото има странни предположения в мрежата. Найден Тодоров, който сега ще предаде поста, има доста конструктивни предложения, но кога да ги осъществи - мандата му свършва! Здравеопазването също иска работа и истински разпоредби. Цялата ни здравна система е малко фиктивна история, защото знам как стоят нещата в Италия и Франция - две от най-социалните държави. В Италия, когато един личен лекар предписва лекарства по здравна каса - не се плаща нищо, а тук е фиктивно! Какво, като ще намалиш цената на лекарството с едно, или две евро, това са фиктивни неща. В здравната ни система подобни неща са толкова много, че не могат да се изброят! Личните лекари станаха някакви писарушки-администратори. Виждаш, че той няма време да те погледне, защото трябва да ти оправя рецепти, направления за лекар... Какво е това чудо - лекарят трябва да те прегледа евентуално, да чуе здравните ти проблеми, а не да прави сметки! Много кривини има за оправяне и затова се опасявам за избора на министрите в тези два сектора.