Алкохолни изпарения замъглиха визията за прогрес на Прогресивна България. Властимащите, които управляват със смазващо мнозинство, посегнаха на чашката на българина. Финансовият министър Гълъб Донев изработи закон срещу домашната ракия. Глобите тръгват от 1000 евро нагоре. Отчаян напън да закърпи опосканата държавна хазна!
Каква е историята на алкохола в домашната политика.
Петко Славейков първи води Бакхус в святата ковачница на закони. През 1880 г. той е председател на Народното събрание. До обяд пише вкъщи с половница вино и чиния горнооряховска пастърма. „Пише, пише - хапне и сръбне; пак пише и пак сръбне. Вървят мислите му като по масло“, разкрива творческия процес на поета съвременникът Добри Ганчев.
След обяд Славейков отива в парламента и сяда на високото кресло. „Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому дал думата. Често и заспива“, свидетелства Ганчев. Един ден нервите на опозиционера Тома Кърджиев не издържат. Скача и предлага заседанията да са сутрин, та председателят да е буден. „Каравелистите, жестоко оскърбени, вдигат се от местата си, политат към Кърджиева. Едвам избягва боя“, хроникира драмата бай Добри.
Всяка политическа сила има своите фамозни пиячи. Сред стамболовистите се откроява фигурата на Георги Живков. Той е председател на две обикновени и едно велико Народно събрание. Бил е регент и министър на просветата. Пак Добри Ганчев разказва: „Георги Живков няколко години преди излизането си от министерството беше станал формен алкохолик. Подир обед идеше в министерството почти готов. Очи отъпели, кървясали, език с преплетена реч, краката тежки, едва се влачат.“
Земеделците се славят със Стоян Омарчевски. И той като Живков е бил просветен министър, многократно е избиран за народен представител. Христо Смирненски го нарича Стоян Бразилски Въздържателний - заради екзотичната му командировка в Бразилия и усилията да спре алкохола. Докато плава през океана, един вестник пуска мълва, че се е удавил. „А в самия вестник се обясняваше, че слухът за удавянето на Омарчевски бил неточен: той наистина се е удавил, но не в океана, а в една бъчва вино“, спомня си журналистът Христо Бръзицов.
Комунистите се гордеят с Георги Димитров. На 4 декември 1947 г. той е в Шестото велико народно събрание, което подписва Димитровската конституция. Героят от Лайпциг е на половинка водка - опиянен от щастие, че основният закон носи неговото име. „Георги Михайлов Димитров“, обявява секретарят. Димитров се надига, олюлява се и пада по очи пред масата с депутатския списък. Колеги от първите банки хукват да го спасяват. Един го вдига, друг му бърше с кърпичка морното чело, трети подава писалка да положи историческия подпис.
В името на святата истина трябва да признаем, че политиката е обитавана и от трезвеници. Александър Стамболийски прекалявал с яденето, но внимавал с пиенето. Неговият адаш Александър Балабанов разказва за една среща от студентските им години. Стамболийски следвал философия в Хале, а Балабанов класическа филология в Лайпциг. Двамата били на маса с други нашенци да отбележат 25-годишния юбилей на Българското академическо дружество.
„Всички си заръчаха бира или вино за наздравици и тостове... Стамболийски си заръча лимонада! - документира Балабанов. - Това се видя на всички ни скандальозно. Тълкуваше се като хитрост. Ние да сме малко нашарени, а той с бистра вода и с мирна глава, та да ни се смее.“
Конфузия плъзва по масата, горчилка влиза в питиетата. Обиден студент скача и изстрелва към въздържателя: „Ти не можеш да пиеш лимонада, когато ние цял ден пием вино и бира... Това е наш най-голям празник. Затова сме ви поканили.“
„Стамболийски се опита да обясни въпроса, но фактът си е факт - лимонадата не може да стане вино, ни бира...“, коментира Балабанов. Една част от компанията започва да вика: „Или ще си заръчаш бира - или ще си отидеш, откъдето си дошъл...“ Другата скандира: „Вън! Вън!“ Александър Стамболийски си взема шапката и напуска това котило на порока.
Мрази алкохола и Тодор Живков. Като ученик в Ботевградската гимназия той е активист в тамошното Въздържателно дружество. Вместо със „Здравей!“, неговите членове се поздравявали с „Трезвей!“. Янко Марков разказва как Живков е спасявал тръгнали по наклонената плоскост:
„През 1927-1928 година бях в последния, тогава осми клас на гимназията и участвах в ръководството на Въздържателното дружество. На едно от заседанията се наложи да разгледаме поведението на двама членове на дружеството, които се бяха провинили - на сватбено тържество бяха се изкушили и пийнали греяна ракия, както твърдяха очевидците. Явно бе, че са нарушили основното си задължение за членство в дружеството и съгласно устава трябваше да бъдат изключени.“
В този драматичен момент думата взема петокласникът Тодор Живков: „Да ги изключим, това е най-лесното; да им помогнем е трудното. Наш дълг е да ги предпазим от увлечения и да ги спасим за движението. Както всички знаем, те са едни от най-добрите ученици. Предлагам да им дадем възможност да се поправят, да разберат, че са сбъркали и са виновни.“
Благодарение на мъдреца от Правец клетвопрестъпниците се отървават само със самокритика.
Без съмнение Гълъб Донев е ревностен последовател на Тодор Живков. Най-отговорно предлагам да въведе в Министерския съвет поздрава „Трезвей!“ След като стресна българина с драконовския закон, той даде леко на заден. Уточни, че ще бъде ударено само масовото производство. Количеството до 30 литра няма да се преследва. Подарената живителна течност също е амнистирана.
Тия, Гълъбе, ги разправяй на старата ми чашка. Агенти под прикритие ще плъзнат по домовете на хората. Уж за проверка на водомера, ще инспектират алкохолния статус на семейството. Ако се окаже, че домашната ракия е нелегална, лошо Седларов, лошо. Санкции, глоби ще връхлетят газещия закона Булгуров. Двамата са герои в култови български киноленти.
Утешителното е, че „сухият закон“, е изсъхнал още в зародиш. Няма да даде плодове, както оня за тютюнопушенето в заведенията. Защото само бедните духом отпиват ракийка и бодват салатка без цигара. В това пишман законодателство обаче тик-така самоубийствена бомба със закъснител. Според Иван Хаджийски, когато някой посегне на чашката на българина, върви към провал. Големият народовед е от Троян и познава силата на троянската сливова.
„Налей по една ракия от нашата, Стефче, преди да ни проверят!“, заръча на жена си мой приятел.