Актрисата Яна Радева, потенциална звезда на Лазурния бряг: След „Мечтаното приключение“ вече съм променена

Европейска копродукция с решаващо българско участие в конкурса за „Златна палма“! 

Как една жена - геолог, ще дефилира на червения килим в Кан?

Б. М. Яна, разговаряме в София, 2 седмици преди премиерата на филма “Мечтаното приключение”, в който Вие изпълнявате главната женска роля. Медиите вече информираха за това впечатляващо събитие, защото филмът на реж. Валеска Гризебах е четворна копродукция на Германия, Франция, България, Австрия, а сюжетът се развива изцяло у нас, в граничния район около Свиленград. В ролите участват само български непрофесионални изпълнители и диалогът от екрана е само на български език. Филмът е селектиран в основния конкурс от 22 заглавия на 79-ия кинофестивал в Кан. Това означава, че е номиниран за главната награда “Златна палма”! А Вие как попаднахте в него? За първи път ли се снимахте в игрален филм?
Я. Р. Да, за първи път. Стана съвсем случайно. Бях на един коледен базар в НДК и една жена ме спря, представи се за кастинг-режисьор и ме попита дали имам желание да участвам в бъдещ игрален филм. Приех поканата и тя ми направи няколко снимки с телефона си.

Б. М. А как Ви избра Валеска Гризебах? Правихте ли пробни снимки, имаше ли други кандидатки? 
Я. Р. През януари се явих на пробни снимки. Беше интересно, не се притеснявах. Първо трябваше да разкажа за себе си. След 1-2 седмици имах епизод с асистенти, имаше и други кандидатки. Кастингът продължи много дълго, може би година.

Б. М. Колко кандидатки за ролята се явиха на кастинга?
Я. Р. Не зная, не се познавахме с другите кандидатки, вероятно за да не се притесняваме. Накрая бяхме останали две жени. И тогава Валеска ми се обади и попита: “Ще участваш ли в моя филм?” 

Б. М. Как разговаряхте с нея при общата работа?
Я. Р. Тя говори български, още при снимането на “Уестърн” в България преди 9 години е научила български език. И е правила дълги проучвания у нас във връзка с филмите си.

Б. М. Тя е сериозен режисьор и неслучайно след “Уестърн”, който през 2017 г. бе в категорията “Особен поглед”, сега вече е в основния конкурс. Вие двете лесно ли се сближихте като жени, които могат да бъдат и приятелки? 
Я. Р. До този филм не вярвах, че все още има хора като нея. Бях в някакъв балон от особен свят, жесток и меркантилен. А тя е изключителна жена - ведра, спокойна, разбираща другите хора, особено когато работи с български непрофесионалсти. Не бях срещала такъв човек!

Б. М. Във филма се казвате Веска и сте археолог на терен за проучване на една средновековна крепост. А каква професия имате в реалния живот? 
Я. Р. Завършила съм геология и работих като геолог. Но после в хазарта, защото в геологията не взимаха много жени. Работила съм в бинго зала, в различни казина, била съм и крупие. После реших да проучвам натурални продукти в България - козметика, храни, земеделие.

Б. М. Веска прилича ли на Яна?
Я. Р. В някои отношения - да. Тя е около 20-25 годишна, многопластов образ на жена от 90-те години, която е видяла много и въпреки това е останала положителен човек!

Б. М. Значи Вие разбирате Веска и є съчувствате? 
Я. Р. По-скоро съм съпричастна, харесва ми, че помага на хората. А в такива случаи човек може сам да закъса. В живота си и аз донякъде сам такава. Но според мен Веска е много по-мека от Яна, която пък е по-рязка и по-пряма.

Б. М. Постигнахте ли общо разбиране с режисьорката каква е вашата героиня и как трябва да изглежда на екрана?
Я. Р. Да, разбира се! Но Валеска водеше снимките по свой начин, а аз бях много дисциплинирана, защото когато се снима само с една камера е много отговорно! Тя приемаше някои предложения от изпълнителите, дори се доверяваше за някоя импровизирана реплика.

Б. М. Как се сработихте с другите непрофесионални изпълнители? 
Я. Р. Те са различни хора, но за 2 месеца бяхме в истински приятелски отношения, в прекрасна обстановка, която дори не съществува в реалния живот! Даже не знаех истинските имена на някои от тях, общувахме си като персонажите от филма, такова невероятно сприятеляване! 

Б. М. Сюлейман Халил Летифов е в ролята на един от основните мъжки персонажи. Той имаше централна роля и в “Уестърн” преди 9 години, вероятно се е чувствал по-опитен и по-спокоен? 
Я. Р. Той въобще е спокоен човек, правеше всичко без никакво напрежение, а това създаваше приятна обстановка около него. Помагаше ми много, дори ми е подавал реплики.

Б. М. И един любопитен въпрос: Вие сте за първи път пред камера, за първи път в главна проля и веднага в Кан, в основния конкурс на най-престижния фестивал в света! Много професионални актриси години само сънуват такъв шанс, а при вас идва абсолютно неочаквано, като подарък от небето! Как се чувствате и какво си мислите две седмици преди премиерата на Лазурния бряг? 
Я. Р. Аз съм уравновесен човек, никога не съм искала да съм по-по-най! 

Б. М. Отсъствието на прекомерна амбиция освобождава човека.
Я. Р. Да, точно така е, такъв човек съм и се чувствам свободна! Но много се радвам за всички от филма: за Валеска, за продуцентската фирма “Мирамар”, която направи всичко за нас и за филма! А това ме кара да се стегна, за да не ги изложа в Кан! 

Б. М. Тогава и един малко “клюкарски” въпрос: след 2 седмици сте на червения килим пред Фестивалния дворец, вътре ви очакват 5 хиляди зрители, предстоят аплодисменти, после пресконференция, журналисти, суета, фоторепортери и т. н. Мислите ли си за официалния тоалет, за фризурата, грима, бижутата, въобще как ще изглеждате в този все пак изключителен момент?
Я. Р. Не, не мисля за това. Просто искам да представя добре всички невероятни хора, с които работихме и са свързани с общия резултат! Може би това е мое невежество, понеже ми е за първи път, но съм такава - винаги далече от суетата и суматохата! Спомням си първия снимачен ден, абсолютно първи за мен! Валеска ме попита: “Вълнуваш ли се?” Отговорих є: “Не, любопитно и интересно ми е”!

Б. М. Този филм ще промени ли живота Ви?
Я. Р. Той вече е променен. Защото срещнах такива хора, които върнаха вярата ми в много неща. Аз вече съм променена.

Б. М. Бихте ли приела покани за евентуални бъдещи участия? 
Я. Р. Да, интересно ми е! 

Б. М. Благодаря за разговора и най-вече за Вашата искреност! Защото един актьор ако не е искрен, това веднага си личи на екрана, зрителите ще го забележат и филмът ще се провали! А на Вас и на филма желая успех в Кан!